От: Лени

В осем-закуска –
а липсва ми сън..
Децата се карат 
и искат навън.
Запалвам цигара
и в синия дим-
размазвам небрежно
петъчен грим.
В главата ми тропат
неуморни коне-
любовта ти пресмятам
като седем по две..
Но нещо е крива
сметката пак.
обърках, отново,
алгебричния знак.
С умножение почна
тази любов,
в която намирах
алгоритъма нов,-
на неритмичното дишане
и копнежа смутен
сред безброй неизвестни
в поглед студен.
Умножавах-напразно-
мечти и лъжи,
напразни са даже
и тия сълзи,-
щом дели ме от тебе
сама любовта
как аз да събирам и 
как да деля!?..