хепи бъртдей

ХЕПИ БЪРТДЕЙ ХУЮ

ОТ: ТРАЯНА

Национален празник! ПразнуватИ ли бе? Ми що не празнуватИ? Днес сий цял национален празник! Не знайтИ ли? Ми как? Не стига се, че съм се родила, ми даже и още не съм умряла! Аз тоя празник го изкарах по пижама, щото рядко се пада да е през уикенда, тъй че много не му мислих! До 11 сабахлям не ми звъня никой, щото…знаят,че спя. Ма аз спя, не си играя!- Жена, само ти можеш на обед да спиш, сетне пак да легнеш и пак да спиш!- Мога я! Цял живот го упражнявам тоя спорт! Ако не съм го научила, то срамота!

По едно време звъни Данчето.

– Слез за малко!

– Не мога ма! По пижама съм!

– Нищо де, то и аз съм по домашни дрехи.

Тъй ма излъга, че ми прилоша. Хем не беше по домашни дрехи, хем бе награбила любимата ми орхидея, че чак забравих и един бонбон не й дадох. Ма тя скоро няма да мъ забрай тъй гурлива, рошава и пижамена. Данче, сестро, щи скрия един бАнбон, да знайш!

Сетне, като си починах от съня, рекох да сготвя нещо, че барем да хапнем за тая година. Гледам из тоя нет се върти един хляб в плик. Брях! Тя баба ми едно време все тъй го правеше. Ми ся?! Де да търся плик? Сетих се, че имам един от чеиза – бял, с едни хърбълички, чуден. Нийде не пише какъв плик да е. Загубена работа туй! Вяра да нямаш на чужди хора в нета! Тоя мой плик бая голям ми се видя, ама го нагънах на няколко пъти, шибнах тестото вътре и ударих фурната на 200, както пише. Тоя ми ти памучен плик тъй се подпали, тъй окади квартала, че сигурно помислиха, че ще отварям пекарна на центъра по никое време. Язък за хубавия плик! Бял, памучен, с дупка за завивките, тюююю! Тъй го хвърлих, барабар с туй, дето трябваше да е хляб.

През туй време тоя народ, дето се е наспал, дрънчи и не си играе. Нали знаят, че пак ми иде време да легна, бързат хората.

– Сестро, да си ми жива и здрава, отивай да готвиш, да апнете, да пийнете!

– Ааааа, никакво Едене, Кремо!

– Що ма?

– Щот съм замязала на гръцка галера с амфора вътре!

– Тъз пък! Аз в краката мязам на римски пехотинец, тя ши ма плаши с амфори и галери! Я съ наплюскай, ко остана в тоз живот!

Кът ми речи тъй, направо съ успокоих. Пратих детето да купи от китайския нещо готово, само да не е хляб в плик, щото вяра им нямам, и пак легнах да си почивам. След 16 часа ме подкараха останалите, дето не бяха се сетили още. Аз си приготвих един тефтер, да си отбелязвам кой не ми е звъннал, че аз да му звънна, че да го питам де се намира той! Днеска, заради мене, хората почивен ден дали, те ще ме прескачат! Лаф да не става!

– Ало, госпожо! Чест….

– Шът! Я кажи ми ти, Станиславе, ама слушай внимателно! 20 февруари. Късните студове на тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам. Дунавът беше замръзнал; един дебел пласт лед беше облякъл като в медна броня величествената река. Внимавай, щото затварям иначе!

– „Немили – Недраги“, Македонски, десета глава! Мъжество, сила….

– А стига толкоз! Браво! Кажи сега!

– Ма аз за рождения Ви ден, такова…

– Ти гледай Македонски да помниш, пък иначе мерси много!

Мене хич да не ме запомнят, тая дата трябва да я знаят, че знае ли се тия серсеми тая година какво ще дадат на НВО-то?! Дъщеря ми пък бая се забави в банята.

– Майко, докато си мих зъбите, измислих цяло стихотворение!

– Давай, майка! – умилявам се аз на таланта и хубостта на туй ми ти акълно и умятно дете. Да те удари музата в банята е голяма работа!

– Честит рожден ден, мамо! Да си жива, здрава, свежа си като листо, нищо, че направи сто!

Туй ще го оставя без коментар! Добре, че е национален празник и приемам, ама само днес, леко нещата! Сетне се заредиха едни народи с китки живи! Щото аз умрели китки, демек рязан цвят, дето му викат, не обичам хич! Като се гътна, да ме покриват с такива китки! Другите, не че собственоръчно не ги уморявам, ма поне се старая да изкарат поне една седмица! И както пожелавам аз на всички мои дружки „Хепи бъртдей хую“, сега ще ви река: „Хепи бъртдей Ху ми!“. Дано съм ви отбелязала в тефтера, че лошо ви се пише! 🙂

Наздраве!

(Visited 54 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: февруари 21, 2021