Хелоуин е за аматьори

Автор: Лени Рафаилова

Уууу, че студ па хвана днес. Витоша е цялата в пушеци мъгла. Дегизирала се е и добре й се е получило. Страшничка  го раздава в последния октомврийски ден. Ама и аз съм се дегизирала. С нечовешко главоболие, прическа ала Тина Търнър на младини, пукнати капилярчета в лявото око и тъмнолилави сенки и под двете. Донякъде го докарвам на оня митичен славянски персонаж. Само донякъде обаче. Щото носът ми чак дълъг не е, пък и брадавица още не му е изникнала. Но пък имам зелени очи и една бенка на бузата, дето ме сродяват с вещерското съсловие.

Нямам островърха шапка, та съм вдигнала качулката на суитчера. Това върши почти същата работа. Черна котка не водя със себе си, ама си разхождам кучето, което има магичните уши на Йода и същия загадъчен мъдър поглед. Щъкаме си двамцата, прескачаме локвите и пресичаме неправилно улицата. Тук пешеходни пътеки няма, та шофьорите са благосклонни и не ни пращат по дяволите. Още е ранно утро, не е на кадем да проклетисваш жена като мен.

Нравът ми не е по вкуса на всеки, понякога и по мой дори не е, но се примирявам и се опитвам с джедайски прийоми да контролирам тъмната си страна. Мъжът ми още е жив и децата още не съм ги изяла, значи засега успявам да опазя баланса между тази и онази аз. Почти. Псувам на глас целия софийски окръг, заради един любител на високоскоростния градски дрифт, който,прехвърчайки, вдига над нас с кучето плътна вълна от черно-червеникава лепкава кал. На гърба на кучето ми е кацнал охлюв, а в косата ми има половин опаковка от вафла „Споко“. Усещам между зъбите си как пясъкът хрущи. И не ми е вкусно. Време е за другата аз.

Тя рядко се буди преди 9 сутринта, но си има и своите изключителни случаи. И ето, очите ми стават отровно зелени, носът ми се бръчка ляво-дясно-ляво, устните едвам се устискват да не избълват някоя зловеща клетва. И не успяват. Ругая на глас, а глас имам аз силен. Ама на онзи хич му не дреме и си изчезва спокоен и сух. А аз съм мокра от коси до кости. И тракам със зъби и от яд, и от студ. Обаче ме напушва смях. Досущ съм като момичето от оня страшен филм, дето излизаше ли, влизаше ли, в един кладенец и плашеше народа, та той мреше за единица време. И се смея на себе си, и смехът ми е точно като на онази възрастна жена, която имала къща на кокоши крак. Кучето познава и двете ми аз и ме води спокойно към нашия вход. По-добре е да се прибираме и да измием този грим. За да сложим друг. Онзи, който няма да дразни шефа в офиса и няма да яде сърцата на колеги и колежки.

Маскирам се за маскарад и отивам на работа. И там съм добра, и търпелива съм, и послушна. И не надигам глава за справедливост, и само скланям глава от обида. И нищо, и никога. За едната заплата. Цял цирк. Онази с отровните зелени очи е гримирана в розово. Приковала съм ръцете и краката й за бюрото, устата й е запушена с парцал и е залепена с най-широкото тиксо на целия свят. Но тя не спира да мърмори и да подскача, колкото и трудно да е това. Часове наред. Чисто страдание. Живо престъпление.

А  си знаем, че за всяко престъпление се налага наказание. И за тоя маскарад, дето го живеем всекидневно за единия хляб, наказанието е по – страшно от смъртта.  Защото смъртта на участниците в маскарада си е сладка почивка, край на тоя фалшив банкет. Но да живееш в маскарада, това е истинското наказание, под което сами се разписваме. Ние сме на себе си и адвокат, и съдия, и изпълнител. И изглежда, че маскарадът няма да приключи скоро, няма да приключи въобще.

Има само един начин да свърши тая драма. Но за да има тоя начин успех, необходимо е да бъде изпълнено едно едничко условие. Страх. Липса на страх. Иначе е лесно и бързо. Всичко започва и свършва с изтриване на розовия грим на онази с отровните зелени очи, с клещи за оковите, а парцалът и тиксото – в кофата. И тя ще закрещи. И ще крещи и няма да остане здраво стъкло и нечуло ухо. Край на маскарада. Завеса.

Днес очите ми са зелени, отровно зелени и не се изменят, и не се променят. Приключих с маскарада.

Хелоуин е. Тази нощ. Разни зомбита събират бонбони и плашат бабките по етажите. Аматьори. 🙂 🙂 🙂

(Visited 275 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: октомври 31, 2019