ОТ: З.Ч.

Подготовка – 2 седмици преди това: Ганьо следи промоциите в Хипер, Мега, Квартал-маркетите и всеки ден се прибира ту със стек бира, ту – с безалкохолно (не се гледа марка, а цена), кашон пастет, буркани лютеница, палки луканка, кашкавал, буци сирене. Ден преди заминаването – домати и краставици, леко неузрели, да изкарат цяла седмица. Те са гръцки, ама за Ганьо няма значение, намерил ги е на промоция. Една седмица преди това охладителите на хладилната чанта са във фризера, хубаво да замръзнат.

От предния ден:
-Гуно ма, я направи един кекс и една баница, да ни изкарат една седмица за закуска.
Гуна се престарава, меси и един тутманик. Ганьо проточва кабел с ток от прозореца, вади прахосмукачката и почва да чисти колата, като едновременно с това прави план как да събере целия багаж. Няма да ползва автомивка я, Ганьо е пич – всичко може сам. Строява отрочетата да носят стекове и торби от вечерта, подрежда багажник, оставя място само за хладилната чанта. Тръгва рано, по тъмно, за да не изпусне плажа.

– Тате, пишка ни се!
– Ще стискате, преди границата ще зареждам, ще пикаете в бензиностанцията.
Ганьо не спира, бърза и на обяд е в прекрасна къща за гости на брега на Егейско море. Проверява да не са го излъгали за наличие на кухня, Гуна ще готви, няма да се харчат я. Поглежда дали в хладилника няма нещо и ако има, проверява дали е подарък от домакините, или ще го плаща накрая и се ухилва, че е подарък. Така се прави – не като в бг хотелите-плащай си консумацията от мини-бара. Ганьо подпуква домочадието да побърза и се изстрелва на плажа. Чадъри и шезлонги без пари, но трябва да се поръча консумация едно кафе, сладолед, сандвич… С Гуна поръчват кафе – ще си го делкат по половинка.

-Тате, искаме сладолед.
– Утре! Ще си го поделите, нали пак сме на тия шезлонги и чадъри. Гуно, резни 2 домата с малко сирене да похапнем…
Гуна отваря торбичка „Била“, вади пластмасови чинийки, купени от магазина за 1 лев, и се захваща да реже домати като за патици. Хлябът вече е твърд, но докато не се изяде – гръцки хляб няма да се купи. Пак се престарава и нарязва шпека. Всички ядат с ръце и ги бършат в гащите.

Ганьо се препича, вади си от хладилната чанта бира и протестира, че почнала да се стопля. Пуши цигара и заравя фаса в пясъка. После бяга към морето, ще се къпе, но и ще пикае, защото 2 евро за тоалетна няма да даде. Слънцето се изчервява от срам и бърза да се скрие. Ганьови дружно се прибират, отрочетата, посинели от няколкочасов престой във водата, а Гуна – червена като рак. Ганьо сяда на терасата и почва да се тагва, да снима красивия залез, а в кадъра влизат отворения пастет, филията с лютеница и ПВЦ-то бира, но Ганьо е доволен от обслужването на плажа и наум споменава целия род на съсипалите родната му държава, заканвайки се посмъртно да не стъпи на Българското Черноморие…