Формата на любовта

От: Мария Николаева

„Мими, прати детето да му дам тиквички. Един съсед ми ги донесе от градината си и ги запазих за вас“ – баща ми, за когото все не намирам време, а живее съвсем близо, къта в апартамента си за нас всякакви съкровища. Пържа с досада, монотонно е и мислите ми започват да се реят. Сещам се за баща ми, когато бях дете, ръката му беше счупена, а аз се тръшнах, че искам да ме носи на конче и той просто понесе стоически 500-те метра до почивната станция с мен върху раменете си.

Или как бяхме на гости на една ужасно префърцунена, снобарска актриса, която се хвалеше с поредната си придобивка, а той отиде и тайно написа буквата М с разтопен шоколадов бонбон върху плочките в тоалетната. Настана невероятна суматоха.

Баща ми, който свали огледалото в банята и ми го даде, когато, съвсем малка бях започнала да пея в хора и се тръшках, че не мога да си намеря джобното огледалце, а ни го искаха, за да следим правилната постановка на устните. Ще си единствената, успокои ме той и така и беше.

„Мамо, правиш най-страхотните тиквички“ – казва по-късно детето. Любовта приема странни форми. От бащата, на дъщерята, за сина…

(Visited 372 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: октомври 29, 2019