ФЪСТЪЧКИ, А?

ОТ: МОМЧЕТО С КАБЕЛИТЕ

Значи, работя го кабелджия. Опъвам жици за хората. Хората обичат жици, някои обичат и да ги опъват. Ама пусто да е, аз не можах да мръдна от хетерото. Пробвах, ама бях малък и само ме хвана срам, не е мойто, не става. Тъй де, заплеснах се. Опъвам си аз кабели, ходя из къщи всякакви-там народ от всякакъв род и произход. Не щеш ли, един ден, ама аз тогава по на младост го докарвах, отивам при клиент в хм, престижен столичен квартал. Звъня. Отварят ми. По разгърнат халат. Мъж. Чичко. Аха да река, че съм в грешка и някакъв келеш се набута в асансьора.

– О, хубавец даже. Брей, тая фирма, добре си обслужва клиентелата – чичото поотваря още малко халатчето, ама аз не гледам, ма не ща да гледам.

– Господине, аз, за кабелната…

– Да де, кейбълГай си, знам, влизай, разполагай се. Ей ся ше се върна да си подружим..- потъртва се нанякъде той, аз пък се чудя дали да не бягам бърже, че нещо много под мустак ме гледа тоз господин. Да де, ама не става. Бил важен клиент. И са? Гледам къде е прозореца, ама загрявам, че все пак съм на 8 етаж. Леле, свирено ми е, ще горя.

Чичото идва. С плавно движение върти малка лъжичка в голяма чаша с нещо си.

– Едно уиски, младежо? Така, за отпускане..- брей тоз човек 120 грама масло ли е хапнал, че така ми мазнее и гласът му и пеньоара му и..халатчето вече е без коланче. Не ще ви разказвам що видях.

– Господине, то при вас няма да се получи. Има технически проблем. Ще дойде утре друг колега, съжалявам, довиждане!

– Ама с теб ще дойде, нали? Две хубави кабелджийчета да ми настроят кабела..

– Ааа, да, да, ще дойдем с колегата. Само да оправят проблема.

– Ма, ти не бързай сега, седни си, пийни си уискинцето, цигарка да ти предложа..- халатът вече се е разперил като Батман над Готам Сити.

– Благодаря, но бързам за следващ адрес. Утре ще дойде колегата.

– Ех, все други адреси, все други. Колегата ти симпатяга ли е?

– Да, да, много е симпатичен- и Брус Уилис не се е потил така в „Умирай трудно“ както мен

– Ами, добре, ще ви чакам, уиски, фъстъчки, цигарски, всичко за вас, момчета.

На вратата съм и аха с облекчение да въздъхна и усещам с пълна сила ръката му върху моя…аааа, пакет. Сграбчил е всичко там и стиска ли стиска.

Отскубвам се. Ашлакът, дето ми сви одеве асансьора, точно се връща с бутила водка в ръка и с разбиране ми задържа вратата, за да се шмугна.

Навън шумолят брези, играят деца, бабички клюкарстват..Ах, как ви обичам всичките, как ви обичам!

Три дни не поглеждах алкохол, и до днес уиски не близвам. Не помня какво стана с колегата. А, да, разказа ми, че имал билети за поп-фолк концерт, подарък от клиент.

Наздраве и както казват майките на децата си, внимавайте с чуждите хора. Може и да не ви се харесат. Може пък и да ви впечатлят. Фъстъчки?

(Visited 148 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: март 31, 2021