Само преди двадесет години на родната сцена се появяват четири „лоши момчета“, които за кратко време успяват да грабнат не само вниманието на публиката, но и сърцето й. Забавни и различни, непридвидими и вълнуващи, те създават „Обратен ефект„, групата, която и до днес не спира да радва с творчеството си своите почитатели. С „Обратен ефект“ можеш да пееш, може да изкуфееш, може да танцуваш до сутринта, но това, което няма да ти се случи в тяхно присъствие, е да заспиш!
Енергията, която тези момчета притежават, печели публиката още на първо парче. С „Обратен ефект“ тя никога не остава равнодушна. И заради „За Марчето„и „Моля Ви, мадам„, заради „Кольо пияндето„, „Полет“ или „Девойко„, тя си тръгва от представлението развълнувана. А какво повече може да желае един творец?
Да зададем няколко бързи въпроса на момчето зад барабаните на „Обратен ефект“– Симеон Рафаилов, който освен че по природа си е лошо момче, по социален статус- женен, баща на двама тийнейджъри, е и автор на музика и текст на много от песните на групата. Не се учудвайте от начина му на отговаряне. За него всичко е шега, а ако случайно не е, той пак ще се пробва да Ви накара да повярвате, че е!
Мони, как се намерихте с музиката? Кога беше първата ти среща с нея?
– Ми, не помня, да знаеш..Бил съм бебе още и мозъкът ми не е бил още добре развит. Той и до днес се развива още де.. (смее се). Тогава ще да е било, казват, че много съм рипал и пищял. После се научих да свиря и на пиано. На трезво изпитвам и до днес леки затруднения (тук се смеем дружно).
Винаги ли се шегуваш?
– Почти. Само с един човек не го правя често, щото с него шега не бива. Тя си знае коя е. (пак се смее)
Кажи ни, колко процента музика имаш в кръвта?
– Това е лесно. 99 процента, един оставям за..а бе, тя си знае. (ясно е какво прави) Ама този един процент ми е важен, щото той поддържа жизнеността на другите 99.
Как изглежда светът без музика?
– Не бих искал да знам! Вероятно ще е много тихо и на някого финално ще му писне от тишината и ще започне да крещи. И пак ще има музика. Няма отърване от нея. Вечно ще има зависими и генетично обременени от нея хора. Така и трябва да е.
Да поговорим за сцената. Как се спогаждате с нея?
– Това е моето място. Там съм си аз, няма преструвки, няма излишни думи, няма фалшиви усмивки. Тя ми дава енергия за живот. Обичам я и съм й верен, тя на мен също, надявам се да не стигаме до развод дорде съм жив. (усмивка с намигване)
А публиката? Какво очаква тя от теб, от „Обратен ефект“? Да я поглезите или да я разтърсите изненадващо?
– А ти как мислиш? (закача се)? Всяка публика, която си спечелил или онази, която не е чувала за теб, иска да бъде вдъхновявана. С едно и също не върви. Тя очаква от теб да я изненадаш, не да й разказваш една и съща история по един и същ познат начин. Хората имат свои любими парчета, но ние се стремим всеки път да внасяме по нещо различно при изпълнението им. Това е приятно гъделичкане и за тях и за нас.
Как би определил българската публика- своенравна, мнителна или широко скроена е тя?
(смее се) – Своенравна, мнителна и широко скроена е! Най-добрата комбинация!
Няма да те питаме какво ти е дала музиката, това го виждаме и в творчеството на групата, и в отношението, което имате с момчетата към феновете си и към хората изобщо. Но взима ли ти нещо в замяна тя?
– Взима ми и още как! Съня ми взима. Не съм се наспивал от дете. А река ли да дремна някой и друг час, пак се промъква в съня ми. Жена ми се сърди понякога, че все не съм си вкъщи или ако съм си у дома пак мислите ми хвъркат извън стените на апартамента. Но още ме търпи де, тя е добро момиче и ме обича, да се чуди човек защо! (смее се)
Имаш ли мечти, които би споделил с нас?
– Да ти кажа откровено, имам. Концерт на стадион „Маракана“ как ти звучи? (смее се дълго). И една друга имам, ама тя е само за жена ми (още по-дълго се смее)
Къде можем да Ви дойдем на гости?
– Само не и вкъщи! Не за друго, ама е тесничко! Иначе ние сме навсякъде. Свирим в различни и много градове и градчета в страната. Опознали сме родината нашир и надлъж. И я обичаме, хората също.
Чувстваш ли се звезда?
– Всички сме малки прашинки във вятъра. Аз се радвам, че съм жив и имам възможността да правя това, което обичам. Благодарен съм затова. Повече не ми е нужно.
А лошо момче ли си?
– Винаги! Иначе рискувам любовта да си тръгне от мен! (смях)
Повече за една от най-интригуващите групи на родната сцена и бъдещите й участия, може да научите от тяхната ФБ страница: