ДЗИ 2020

ОТ: ЛЕНИ

Боже, как ми се върти главата! Цял ден съм като на поне шест питиета. Ама не съм. Нещо ме присвива от сама сутрин. Мислих да метна едни палачинки, ама се отказах, не мога, вие ми се свят. Сядам с едно кафе. Чета Достоевски. Чудя се тоя човек дали все пак не е още жив..Все едно оня ден ги е писал „Записки от подземието“. И аз съм там сега. Същия подреден хаос ме е налегнал безжалостно.

Утре е матурата по литература на 12 клас. На мен ми е притеснено, на детето никак. Търся из къщата черен химикал. Подреждам служебни бележки, химикалки..маска и ръкавици. Обзел ме е тих ужас. Сама не знам защо. Всичко се обърка. Нямаше последен училищен звънец, нямаше брожене, броене, усмивки и сълзи..обаче има ДЗИ. И то ще мине, но някак не е същото за тия деца. Не, те не плачат за баловете си, ама някак се случва все едно нищо не се случва. А на мен ми е важно. Важно ми е, че голямото ми дете измина този път, тези 12 години, порасна..предстои му целия живот. Искаше ми се да е малко по-емоционално, малко по-сълзливо дори. Някак да се завършат с радост тия 12 години. Както и да го гледам, това си е събитие. За него, за мен, за всички деца, за всички родители. Важен момент. После почва небезгрижието.

Много ми е сълзливо тая вечер и с все сърце се моля да си събере моичкият акъла утре и да свърши нещо като хората. Много го обичам и искам да може, да иска и да бъде, да бъде щастлив и да преследва мечтите си. Да не се отказва от тях. Аз веднъж го направих и сбърках. После ме заболя. И още ме боли.

Мили пораснали наши деца, много ви обичаме, много се надяваме, че животът ви ще е по-добър, по-хубав от нашия! Вие сте много повече от това, което си мислите, че сте. Ние, вашите родители, вярваме с всяка своя молекула в това. Искаме и Вие да вярвате! Ние ще сме винаги там..до вас, както винаги!

(Visited 85 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: май 31, 2020