Минавам покрай Канала, свививам вдясно по тясната пряка малко преди Военната академия. Вървя и зная, че спомените ще ме нападнат само след няколко метра. Три-два-един..Две малки момиченца играят под вишната в задния двор. По просторите се ветреят снежнобели чаршафи като големи корабни платна. Издигат се, издуват се от топлия вятър и отново се спускат над главите на децата. Скриват ги като завеса. Белите платна от кораба на нашето детство. И ние с Яна сме там, на кораба, още сме там. Може би там ще останем завинаги. Защото там ни е хубаво.
Днес и двете сме пораснали момичета, но още помня как Яна по стотици пъти обличаше и разсъбличаше едни две клети кукли и все нещо не ставаше така, както тя искаше да се получи. Но пък Яна не се и отказваше. Затова, за мен не беше изненада, когато след много години разбрах с какво се е захванала моята детска дружка.
Яна, момичето с невероятно красиви очи, днес ще разкаже за себе си в блиц-интервю за Лошите момичета
Здравей, Яна! Би ли се представила? Разкажи ни за детството си? Искаш ли отново да си малко дете?
– Здравейте! Казвам се Яна Криспин и съм сценограф. Правя декори и костюми за …навсякъде, където те и аз сме необходими. От София съм, от онази по-празната и по-тихата. Принадлежа на „кварталчето“ около Военната академия. Израснах в прекрасна стара къща, много просторна, винаги миришеща на кекс и сладки, озвучавана от тракането на една пишеща машина...Мисля, че като малка не съм смятала, че ще пораствам. Винаги съм искала да се занимавам с каквото си искам. Съответно, когато все пак се оказа, че порасвам, започнах да се занимавам с много и все различни неща- с каквото си искам. Детството ми беше щастливо, приключенско, фантазно и пълно с рисунки... Някъде в мен аз съм си дете…То си е част от мен.
Какъв тийнейджър беше ти? Промениха ли се мечтите ти, родиха ли се нови?–
Това с тийнейджърството беше доста критично. Оказа се, че има голяма несъвместимост между характера ми и този период. Беше ми труден и предполагам горчив за родителите ми. Естествено в подобни кризи се раждат и добри неща. Запознах се с интересна и провокативна литература, музика….изкуство. Мечти се раждаха и сбъдваха, а и умираха като светулки…
Какво се случи след като завърши училище? Кога започна твоята творческа работа? Разкажи ни за първите си вълнуващи моменти, свързани с нея.
– Завърших училище и започнах да живея смело и доста безцеремонно. Направо диво. Започнах да се снимам във филмови проекти на приятели, занимавах се с музика, с мода, танцувах...Моята творческа работа започна като дете. Често и необяснимо ме наказваха да не излизам да играя по дворовете. Имахме голяма тераса. Заставах на нея и подсвирквах на приятелите си да дойдат в нашия двор. И нали съм наказана и съм на терасата, влизах в ролята на Слънцето в тяхната игра. Скромно, но в крайна сметка без слънце не може, нали?
С какво се занимаваш днес? Какво харесваш в своята работа, кое в нея те вдъхновява и те кара да се чувстваш щастлива? Сбъдна ли се някоя твоя детска мечта?
– Днес съм художник на декори и костюми. Харесвам си всичко в работата, въпреки, че съм голямо мрънкало и нервак, но явно това е моят начин. Работата ми е постоянна провокация, самата тя е и вдъхновение, и криза ,и щастие …тя не е лесна и за това е интересна… като момичетата е. Понеже мечтите ми никога не са били конкретни, а по-скоро емоционални…предполагам, че са се сбъднали в голям брой. Емоционално съм направо „бомба“!
Ти си много колоритна личност. Как те възприемат хората? С какви хора се чувстваш добре? Какво не можеш да разбереш у хората и в света около нас. Какво те натъжава и какво те кара да пищиш от радост?
– Уф, съвсем наскоро разбрах, че в този живот има и други хора, които те възприемат или не. Това някак не ми беше влизало в полезрението и по-добре беше 🙂 Натъжавам се, когато разбера, че нещо не е така както аз съм си мислила. Не преценявам добре някои комуникации и съответно после има болка и разочарование. Натъжава ме някой да страда или да е болен. Никога не пищя от радост, аз съм доста по-драматичен модел (смее се-б.ред.)
По какви проекти работиш в момента? Какво те вдъхновява и ти помага да не спираш да твориш?
– Предстои да заснемем един пълнометражен филм с доста провокативна среда, която трябва да изградим. Вдъхновява ме това, че всеки път имам различна задача и предизвикателство, което да покоря!
Един от интересните и забавни проекти с участието на Яна
Имаш прекрасна дъщеря. Тя прилича ли на теб като дете?
– Имам, да!!! Тя е чудесна и прекрасна. Не я сравнявам със себе си. Различно време е тя. Тя е ново време. И моето ново време…
Коя е твоята дума за „синьо“, „оранжево“ и „червено“? Можеш ли да ги свържеш в едно изречение, заради нас?
– Кадифе, Диво, Целувка…Стана : Дива,кадифена целувка! Не е малко, а и с това могат милиарди неща да се случат!
Би ли ни нарисувала овца. Твоята овца.
– Овцата се оказа, че не се рисува…За мен овцата е, когато баба ми ме гушкаше…не мога да ти го нарисувам, дори не мога да ти го опиша, питай твоята овца!
Фотографии: Личен архив Яна Криспин
