ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ-ЧУДЕСНО! А ГОТОВИ ЛИ СМЕ?

ОТ: ТЕОДОРА ХРИСТОВА

Здравейте, колеги! Много мислих, но реших все пак да споделя някои свои разсъждения по въпроса с дистанционното обучение. Първо искам да изразя огромното си УВАЖЕНИЕ към всички, които дори в почивните дни търсят и създават различни ресурси за обучение (аз усилено правя същото вече два дни, а през изминалите няколко „ваканционни“ дни консултирах по телефона родителите какво да упражняват децата си). Мисля обаче, че започва вече някаква, меко казано, ИСТЕРИЯ по въпроса.

Искам да попитам няколко неща. Първо: как да осъществя дистанционно обучение с дете, което няма достъп до интернет – такива имам в класа си. Второ: как да осъществя дистанционно обучение с дете, което няма техническото устройскво, за да се включи в това обучение – такива имам още няколко. Трето: как да включа първокласници в каквато и да е платформа, като те трябва да имат поне електронен адрес, какъвто те нямат, още повече по закон толкова малки деца не трябва да имат такъв достъп. Ами ако след време някой се сети да търси отговорност от родителите, че са оставили децата сами във виртуалното пространство? Това дали не е проблем? И какво правим тогава?

Вариант едно: вързваме родителите до децата, ама те нали са на работа? Вариант две: вързваме по-големи каки и батковци, ама те нали също са ученици и в същото време също трябва да учат някъде другаде. Та като написах за каките ….. ами ако в едно семейство има няколко деца и само един компютър? Оставям настрана въпросите, които се прокрадват за техническите умения и на някои колеги. Не всички сме перфектни, но се учим, длъжни сме. Но…Искам да попитам.

Аз като гражданин на това общество, та дори и като учител (и не само аз) – длъжна ли съм да имам вкъщи лаптоп и интернет, повтарям вкъщи. Днес ми попадна и друга статистика от около 2300 училища (дано не греша) само около 400 можели да осъществят качествено дистанционно обучение. Какво правим тогава? Отново поставяме децата в неравностойно положение. Ами колегите от целодневната организация на обучение – те не са ли поставени в неравностойно положение. И какви са тези видео и аудиозаписи на уроците? Аз не съм фотомодел или кинозвезда и не горя от желание да се снимам.

АЗ СЕРИОЗНО СЕ ПИТАМ може ли едни 2 – 3 седмици да се окажат фатални за интелектуалното развитие на децата? НЕ Е ЛИ ЗДРАВЕТО ИМ (физическо и психическо) НАЙ-ВАЖНО? Ама идвали матури!!! Е, и? Ами махат се последните няколко теми и децата пак са в равностойно положение. Преди няколко години каква каша беше с въвеждането на новите учебни програми, пък се справихме и прием в гимназиите пак имаше. Въобще не ми се и засяга въпроса за документалното отчитане и доказване на проведените часове.

Аз лично мисля да пусна в групата на родителите от класа ми филми, презентации, работни листи с указания до родителите и те да упражняват децата, когато ще имат свободно време. И без това ние, когато всичко това свърши и се върнем в клас, ще започнем от там, където сме прекъснали. Дано да бях разбрана правилно. Не съм против прилагането на всяка една форма на обучение, но, когато сме готови. За това нещо в момента ние просто не сме готови. Убедена съм, че всеки уважаващ се и отговорен учител, за какъвто определено смятам и себе си, ще намери адекватния начин да бъде полезен на децата, родителите си, та дори и на себе си. И ВСЕ ПАК – ЖИВОТЪТ И ЗДРАВЕТО СА ОСНОВНАТА И НАЙ-ГОЛЯМАТА ЦЕННОСТ!

(Visited 1 360 times, 1 visits today)

Коментар към “ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ-ЧУДЕСНО! А ГОТОВИ ЛИ СМЕ?

  1. Теодора says:

    Да, готови сме, за дистанционно обучение сме готови, но не сме готови за дигитално обучение. Проблемът е, че постоянно се смесват тези две понятия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: март 15, 2020