Димчо Дебелянов, когото времето не закача

Преди 135 години на днешния ден, България получава подарък, който тя никога няма да загуби и няма да забрави. На този ден е роден поетът Димчо Дебелянов, който за краткото време на своя живот създава поетично изкуство, което не познава границите на времето. То е познато на всеки от нас. Разноликата, нестройна душа на Дебелянов изпя онези стихове, които рушат всяко безразличие и остават светлата следа на истинската ни човешка същност.

Още като дете обикнах Копривщица, онова китно градче, в което е роден Дебелянов. Пред тази къща днес стои един от най-тъжните паметници, които познаваме. Този, създаден от скулптора Иван Лазаров и поставен първоначално на гроба на поета в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица” в родния му град. По-късно, след като къщата на Дебелянов е превърната в музей през 1958г., паметникът е преместен в нейния двор. Днес, всеки, който стъпи в този двор, не би могъл да не забележи трогателната фигура на седналата на прага майка, чакаща нейния син да се завърне у дома. В тихия двор, с белоцветните вишни..

Ръкописът на елегията „Да се завърнеш в бащината къща…“

Идеята за паметника се ражда, когато неговият автор скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дава идеята за паметника. А изпълнението му вълнува и до днес и ще продължи да го прави. Точно както правят и думите на Димчо Дебелянов. Някои неща времето не закача, то познава цеността им.

(Visited 27 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: март 28, 2022