ДАСКАЛ СЛАВЕ

ОТ: ТРАЯНА

Голям човек беше даскал Славе. Колкото голяма беше снагата му, два пъти по-голяма беше душата му. Строен мъж, засукал юнашки мустак, пък очите му хем гледат строго, хем се смеят ли, смеят. Вярно, че два самуна изядаше за деня, ама туй никак не му пречеше – ни на строгостта , ни на хумора му. Пък езикът му един такъв пиперлив, ама туй можеш го разбра само ако имаш поне птичи мозък, инак ще се чудиш отде ти е дошло и що е искал да ти рече.

Жена му и тя беше образ на образите в село. Командваше си го целокупно и ежедневно, даже и еженощно, щото докато спеше, той бая похъркваше, та тя го сритваше в ребрата, та да спре дъскорезницата.

– Виж сега, Славе! Имам малко кайма. Чушки ли да напълня, или супа сачми/топчета/ да ти извъртя?

– Чушки, гълъбо, са ми се прияли. Чушки едни тури да хапнем.

– Не може! Каймата е малко! Супа ще ти направя!

Мине се не мине и тя пак подема:

– Сядай да ядем. Колко сарми искаш?

– Три ми турни, гълъбо, трички.

– Не може! Сармите са малки! Пет ще ти туря!

Тя си го питаше само ей тъй, лаф да става, инак мнението му не се вземаше под внимание, ама си другаруваха кротко и тихо. В селското школо беше почитан даскал. Учениците му не смееха да мръднат, камо ли да се засмеят, щото той хич не си поплюваше. Тъй ще те извърти, така ще те насоса, че ще се чудиш и маеш отде точно изгрява слънцето. Ей го, например, госпойца Фани, даскалицата по ингилизки, дето все си ходи стара мома, ама пък е тъй белосана и червосана, гаче ли всеки момент годежари ще влязат в учителската стая. Седи тя, държи кокалено огледалце, бърчи жълта шия и си дума:

– Добря, че ющ съм млада! Време що е, всей пред мене!

Даскал Славе я гледа, гледа, па току изсумти под мустак:

– Млада, млада, колко па да си млада! Емен – емен с първата вода не мойш увря!

Тя понадига ухо:

– Какво викаш, Славе? Какво?

– Вода, викам, вода требе да се пие! Ама литри вода, едно 10 литра на деня да ги изхакаш, че се опъват и бръчки, и прочее. Гледай ме мене! Тая сичката вода сега ми е в корема, затуй е тъй надут! Ама след време, га спадне, ще видиш как ще се подмладя!Коремът ми ще слезе надоле, ще дръпне бръчките и ще фърля ено 10-15 годинки из един път!

Послушала го госпойцата, че като се надумкала в неделята с 10 литра вода, само дето не гръмнала, пък целия понеделник го изкара в училищната барака, дето беше определена за тоалетна на даскалите, и само притърчаваше до класа през 5 минути и викаше“Искюз ми, искюз ми“. Тоя ден нищо не научиха по ингилизки, само тая дума, ама все е нещо.

Но слабост на даскал Славе беше българският език! Значи най обичаше да преподава за съществителното и глагола.

– Туй са двете неща, дето движат живота! Знайш ли съществително и глагол, веке си напред в живота! Йовчо, извади си пръста от ухото, че ще си окаляш тетрадката! Цяло лято си пълни ушите в жабурняка на село, сега попови лъжички ли чакаш оттам да тръгнат!

Пък и си преподаваше съвсем нагледно и по новите изисквания.

– Пишете сега! С-ъ-щ-е-с-т-в-и-т-е-л-н-о име! Излез на дъската, Митьо! Не ми трепери, не ми се гуши, няма да те бия! То у вас малко те млатят, че и аз да захвана! Я речи сега ти чие момче си?

– На Петко Овчарина.

– А така! Ти си му собственост, така да се каже, нали?

– Че как тъй собственост?

– Ти да мълчиш, Сийке! По два пръта суджуци изядаш зимата без ляб, сега глупости ще ми хоратиш! Бий ли го баща му ката ден, а? Бий го, га че ли му е жива и натурална собственост! Ето затуй Митьо е съществително СОБСТВЕНО име! И се пише с главна буква! Пиши, не ме гледай, Теньо! Гиди миндибурник с миндибурника! Разбрахте ли вий сегинка що е туй съществително собствено име?

– Разбрахме! Туй е Митьо!

– Жив да не бях, Станке! Ама какво да ти река, като ти и без туй все по къра ще ходиш, до града няма да стигнеш! Стига ти толкоз да си разбрала.

– Сега запишете СЪЩЕСТВИТЕЛНО НАРИЦАТЕЛНО! Що се вика, представете си, нарицателно? Щото всяко нещо го наричаме някак си. Я кажи, Пенке, майка ти как вика на тейко ти?

– Тиквеник!

– Ето на. Туй сий живо нарицателно име. Разбрахте ли?

– Дааааааа! – дружно отговаря цялата класна стая.

Дойдоха обаче една година нови изисквания, нови изпити и даскал Славе два деня пухтя и мисли, ама накрая измисли как да преподаде новото.

– Днеска ще учим за преразказа! Ама не какъв да е прост преразказ, ами трансформационен, дето се вика! Гаче знаете вий каквой туй трансформация, но да речем, че знаете. Я кажи, да речем, Минке, ти сабахлям, като стана, какво направи?

– Додох на училище!

– Млък! Как си дошла мъри? Първо какво направи?!

– Ядох попара…

– Още по преди туй!

Минка клепа и се чуди.

– Нели си легна снощи? Е, та сабахлям…

– Станах…

– Тъй ми, станала си! Ама за какво си станала и ти не разумееш, сега аз да ти оправям недоразуменията в живота неграмотен! Кажи сега!

– Станах, ядъх попара, додох на училище!

– Ето на! Туй се вика преразказ, трансформируем от герой! Значи, представляете си, че вий сте героят и пишете! Разбрахте ли?

– Дааааааа!

– Я да видим какво е туй нещо, дето е преразказ от неутрален разказвач. Я, кажи, Диньо, ти мач играеш ли?

– Играя, даскале!

– Играйш ти, играйш! Като метиляво шиле се мяташ насам – натам, ама айде холан! А мач гледаш ли?

– Гледам!

– А тогаз кажи какво вика коментаторът на мача?

– Гооооооол!

– Не с една дума, серсемино!

– Гооооол, гоооооол!

– Сядай, неграмотнико ниеден! Вика така:“Сега излиза Роналдо, засилва се към вратата, пред него изскача Меси, хаква го в крака и му взема топката!“. Нали тъй? Тъй! Ей тъй се прави преразказ от неутрален разказвач! Той е всевиждащ и всечуващ.

„Колко да е всевиждащ и чуващ, Боже, помози, ама туй е на мегданя! Ако и сега не го разберат, Господ да им е на помощ на изпита! От мене толкоз! Жената дали напълни патката със зеле, че ми пристърга на корема?“ Тъй си мисли дакал Славе и с това приключва урока.

Обаче се яви в село едно гражданче. Падна се баш урокът за глагола.

– Глагол е туй нещо, дето се движи, демек мърда, шава. Щото съществителното не мърда, нали?

– Ааааа, мърда, даскале, мърда – обажда се гражданчето.

– Как мърда бе? Седи си и не шумва даже! Птичка да речем!

– Ми нали лети?

– Лети ти тебе прашасалий мозък! А кога е била в яйцето, преди да се излюпи? Лети ли, а? Лети ли? Може и да полетява чат-пат, колкото да не умре от глад, ама инак седи и пет пари не дава!

– Да видим сега какво е туй нещо глагол! Пишете! „Корабът плава“.

– Кораб е глагол, щото плува! – пак не мирясва гражданчето.

– Плуват ти тебе шамари около врата, пък корабът казах, че ПЛАВА! Гиди миндибурници с миндибурници, михлюзи ниедни, хрантутници устати! Такова плаване ще ти дам околоселско, че и там диплома няма да вземеш, серсемино със серсемите!

Изби звънецът и даскал Славе развя пешовете на пардесюто си към къщи, че днеска имаше печена кокошка, независимо дали е съществително и дали мърда. Той щеше добре да я намърда в корема си.

А инак голям човек беше даскал Славе, голям!

(Visited 1 529 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: октомври 18, 2020