ДЪРЖАВА НА РЕЛСИ

или едно пътуване до Бон и обратно

От: Траяна

Във влаковете в Германия направо съм влюбена. Но… никога няма да познаете защо! Първо, това са големи, някои двуетажни, красиви машини, второ, снабдени са с всички удобства. Чисто, хубаво, кеф ти контакт за телефон, кеф ти масичка, закачалка, щото всички се разхвърлят още като влязат. Да не забравяме, че има интернет и си джиткаш, докато се лангъркаш до крайната си спирка. И ние си мислим, че имаме нови влакове. Най-вероятно това са старите немски, дето са ги изхвърлили към нас.

Във влака се правят основно три неща – или се чете, или се плете, или се яде. Като най-много се прави последното. Мирише си на заведение за бързо хранене и пушек се вдига. Това с яденето се прави и на самия перон, и по улиците, и в автобуса. Чакаш си вагончето и гледаш как народът яде и окото му не мига. Като се почне от купени закуски и хамбургери и се стигне до кутийки със сосове, парчета маруля или айсберг, сурови зеленчуци, бира, скара и каквото ви дойде на ум. Имам чувството, че само чакат да се качат тия немци, да седнат и да почнат да лапат. После разбрах, че в тоя забързан ритъм на живот, това за тях си е нормално. Даже в университета, по време на междучасие, се яде, не се пуши, както у нас. Колкото до немската точност, тук имам какво да кажа. Точни, ама друг път! Редовно си има закъснения или промяна на перона. Е тогава става големият смях.

Както си стоим и някои пушим в жълтите очертания, женицата над нас от микрофона дебне някого/ демек мен/ дали не пуши на забранено място и с неистова скорост обявява часове и влакове, изведнъж решава да смени перона на влака. Малееееей! Юрват се около 200 души като стадо бесни бизони да търсят новото място. Влачат се куфари, манджи, деца, колички, лаптопи, чинии, чаши, тенджери, тави. Поседим малко и ни юрват към другия край. Предполагам, че е за да не губим форма и да пушим по-малко. Наблъскаме се сетне в заветния влак и… почваме да ядем. Аз се озъртам като улава, а детето ми прави забележки:

-Мамо, стига си ги зяпала! Тук все гледа пред себе си!

-Ми аз какво да гледам бе, майка? Вас вече 20 години ви гледам, чакай малко свят да видя, че и той звяр да види!

-Спри ти казвам, тук не е така!

След тези люти критики пак гледам, ама скришом. Идва един опънат кондуктор, ама свети ви казвам. Униформен, обръснат, усмихнат, с кеф да му платиш глобата 😊 Вади една машинка, насочва я към телефона на детето, разбира, че сме редовни и кара нататък. Оказа се, че излиза по-изгодно да пътуваме с билет за десетина души като група, отколкото поотделно. То и у нас май е така, знам ли? От 100 години не съм се качвала на влак.

Срещу нас е седнала майка с бебе на около 6 месеца. Ама едно русо, да не кажа бозаво сладурче, със сини очички, бонбонче направо. Майката и тя още бебе, сложила го на коленете си и маже по телефона. Помаза, помаза, че като мръдна, че като изгюмтя това ми ти дете на пода, все едно бомба падна. Аз подскочих, детето писна и… никой не мръдна. Бе как един човек не погледна, не стана, не каза нищо. Я да си в България, я да се избият не само да ти помагат, ми и акъли да ти дават, че и някой шамар да ти отвъртят, дето блееш и ще убиеш детето. Дъщеря ми усеща какво мисля и просъсква:

-Да не си мръднала!

-Ама…

-Край!

Еми добре, смея ли да мръдна, ама живо го ожалих това детенце.

Сега да се върна на моето любимо място. Тадааааааааааааам! Във всеки влак има тоалетна бе, хора! Аз умирам и оживявам по тия немски улици, няма де да идеш по нужда, тъй да се каже. Тоалетните хубави, чисти, свети, ако е заета или е свободна, красота! Мечтата на Траяна!

В единия влак – а да излезе тоя чиляк, а да излезе – няма и няма. Детето обяснява, че или е без билет, или повръща. Ама таман тъй си беше! Пък вътре хартия, вода, чисто – пууууу, там да откараш до края. На гарите също има тоалетни, ама нали ние търчим все нанякъде, де ще я дириш?! Там са платени, не е много – 1 евро, ама с моята скорост на посещения, една заплата чисто си е отишла. И пак го измислили пустите германци! Наредиш се, блееш, чакаш, врътнеш се на въртележката отпред, като си пуснеш парите, ако знаеш къде де. Ако не знаеш, има си хора, дето те ориентират. Свършиш си неотложните действия и детето мъдро наставя да си пазиш билета, дето са ти дали. С този билет на всички заведения, независимо за какво са, получаваш 50 цента отстъпка от цената на това, което си купиш. Демек ходенето ти излиза има-няма на половин цена.

Пък красиви тия гари по Коледа! Украсени, блестят, ухае на сладки, на вкусотии, как да не яде човек по всяко време! Толкова украса в целия наш град да събера, няма да има колкото на тия гари. Наредени едни ми ти баби, ондулирани, с перли, с червилото, взели по един куфар на колелца и си живеят живота.

Мен да не ме мислите, аз си оползотворих всички билетчета от тоалетни, дето ми дадоха. В единия влак се случихме с  футболна агитка. Пияна-заляни, псуват, викат, пеят, че Дортмунд е „шайзе“, туй и аз даже знам какво е. Ама смее ли някой да се обади! По едно време се сбиха здравата и кондукторът предвидливо се омете нейде, нали никой не се меси в хорските работи там, изниза се като едното нищо. Добре, че не ни запаткаха и нас с шамари, хеле мене, дето все се озъртам, да не опущя нещо.

Целокупният немски народ е на релси, честен кръст! Бързо, евтино, за студентите в тази провинция е безплатно пътуването, просто чудесно. По-голямата си част от живота прекарват на релсите. Че няма да ядат и да спят вътре ли? Само гледай! Отворил си лаптопа човекът, чете си, иде му спирката, хич и не затваря. Върви си, бута те с тоя екран, как не си чупи нейде главата не знам. Сигурно нещо важно ще да чете, можеш ли разбра?

Следва продължение…

(Visited 211 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: май 4, 2020