ДА ЖИВЕЯТ БАБИТЕ!

ОТ: ТРАЯНА

Като ми е тръгнало на баби тия дни, тъй си и остана. Като няма риба, ракът става такава, нали знаете. Морето си остава мираж до догодина. Затуй се засилих по кърските басейни  и аквапаркове безкрайно. С тая дружка, с оная дружка, бре! Ама не мога да си прочета книгата. Дъра – бъра, сто чадъра, цял ден си чешем езиците. Оня ден си викам – Не! Отивам сама, пардон с книгата. Настаних се удобно, намазах се кът пехливанин и отворих книгата. Да бе, да! Първия абзац и дотам.

До мен сядат три баби. Ама баби да видиш! Ондулирани, изпънати, няма грешка! Едната носи огромен сак, щото и тя е с бая размери. Разбира се, че веднага се запознаваме. Баба Мима, баба Пепа и третата, да ме прощавате, ама не й разбрах името, щото не й дадохме думата.

Баба ви Пепа обаче не може да сяда на шезлонг. Имала жената 5 операции на ставите и се варди. Намирам й един удобен стол и тя се опъва там.

– Влез де, влез, поне до глезените.

– Не мога, рожбо, обещала съм! То едва ме пусна дъщерята.

– Бе влез, те няма да знаят. Може ли дотук да дойдеш и да не се разхладиш?

Желязна излезе! В туй време баба ви Мими не излиза от водата. Ударила червен бански, маникюр и педикюр в същото червено. Косата в цвят лилав. Иде по едно време цялата мокра, от глава до пети.

– Де ходи бе, жена?

– Че как къде? На пързалките! На аквапарк съм дошла, какво да се плацикам тука?

– Сериозно?

– Съвсем!

– И на коя пързалка се пусна?/ Щото там има поне 5/

– Първо на оная широката. Там добре. Ама оная синята не ми хареса. Каква е тая слаба струя? Не можа да понесе моето тяло. На финала направо се седях, вместо да избухтя здраво, че да ми запее душата. Пепо, с тебе вече никъде няма да ходя, да знаеш!

– Що бе, Миме?

– Щото видях една позната и тя ме пита за тебе. Разправям й, че си ми дружка – наборка. Пък тя вика, не може да бъде, щото много си младеела. Ми разваляш ми реномето ма!

В това време баба ви Пепа я търси дъщеря й за стотен път, да се увери, че е добре.

– Стига ма, Пепо! Кво толкоз те мислят? Да не се похабиш ли? Няма да ти се изтърка задника от тоя стол! А остъй го тоз телефон!

Ляга баба ви Мима, запасала гърдите в долнището на банските, ама не я свърта. Маха горнището, опъва се по корем и мъдро отбелязва:

– Ма много ме знай някой тука! Няма да ми става разлика я!

Нахлупила е две шапки. Едната кафява – отдолу, другата бяла – отгоре, да не привлича слънцето. Вади една книга. Баба Пепа отбелязва:

– Ма ти тъз книга нали я чете вече?

– Ма ще си я чета пак! Какво ми пречи?

До книги хич никой не стигна. Жалко, че моята не бях я чела.

В аквапарка проверяват чантите, за да не се внася нищо отвън. Обяснявам им, че кухнята е страхотна и никак не е скъпа. Баба Мима отваря сака и вика:

– Ба, ще ме проверяват. Гледай колко бюрека съм взела. Турех ги в хавлията, с три торби са, да не измазнят нещо. И боза съм взела. Ти искаш ли? Все едно сме ги купили оттука, мене ще ме проверяват баш!

Върви й обяснявай, че по басейните баш мазни баници не продават. Бабите вадят мазила, прилежно сложени в по две торбички. Мажат се обилно и залягат. Кой по гръб, кой по корем, в крайна сметка кой ги познава тука?

Към 16 и 30 започват да събират панаира. Удрят по едно червило и се приготвят за тръгване.

– Ама защо бързате? Има още време, докато затворят.

– Ааааа, в 5 часа ми е сериалът! Трябва да го хванем. Виж сега, ще ти пратя фейса си. Да ми пишеш, чуваш ли!

– Утре няма ли да идвате?

– Тц, утре сме на пъстърва, вдругиден сме на лозе и пикник, сетне отиваме в Мармарис, после сме на санаториум. Ама все ще се видим някой ден, да ударим по едно кафе. И да не забравиш! Фейса, фейса да ми вземеш!

Никога няма да се сетите на колко години са тези страхотни девойки! Ама никога! Точно на 70 години! Няма такъв дух, няма такъв живот, ако…не си го направиш! Та как една не се оплака от болежки или мъки. Шапка им свалям, честна дума! Прибирам се и разправям на щерката днешните приключения.

– Мамо, ама как все на тебе ти се случват тия неща? Където не те сеят, там никнеш. Да ти кажа, това е страшно притеснително!

– Що бе, майка? Какво лошо има?

– Щото след години ти ще си същата, че и по-зле! Пък аз ще чета някой, дето ще ти описва дивотиите на стари години!

– Права си, маме! Да знаеш, че след пенсия, ако въобще ме видите вкъщи, направо ще викате „Ура!“.

Да живеят бабите!

(Visited 572 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: август 19, 2020