ДА ЖИВЕЕ ХИМИЯТА!

ОТ: ТРАЯНА

Днес бил първият ден на октомври. Голям праз! Откакто сме на училище, всеки ден е ден на родителите! Разказах ви за моите радости от строгите учители на сина ми. Обаче…имаме една родителска група, дето народът се пени ден и нощ по вайбър. Няма ли работа, първо недоносено дете ли им е, идея нямам. Още втория час господинът по химия напращя 20 двойки, 4 четворки, 2 петици, 1 шестица. Така ги беше стреснал, че и аз знам Менделеевата таблица, честен кръст. За една вечер я научих. Най-добрият приятел на дъщеря ми пък, учи фармация в Англия и синът ми го извикал да му обяснява. Жива да не бях! Съответно има четворка на теста. Стефан звъннал на дъщеря ми, тя му казала, а той, горкият, попитал:

– Що така бе, Калче? Не можеше ли да е повече?

Ма какво повече бе, Стефане! Ний банкет дадохме, туй си е жив отличен. Детето доволно, ти си се закахърил! Я споко! Та така. Вчера пак имали контролна. Пак двойки на умиране. И тая вечер народът откачи! Ама откачи тотално!

– Ужасно съм притеснена, че днешният ден е изключително натоварен за децата ни със 7 часа, 5 са разказвателни, плюс 2 часа ФУЧ, общо 9 часа. Ама не може ли тия часове да се разпределят равномерно?! – майка номер 1.

– Подкрепям ви на 100 процента!- майка номер 2.

– И аз така! 5 разказвателни, двойки, тройки. Да се коригира програмата на класа веднага! – майка номер 3.

– Ами тая химия? Нещо страшно!!!- майка номер 4.

– Господинът ли, химията ли, не знам, ама има нещо…- майка номер 5.

– И двамата да ги махат! Да увеличат немския бе, все пак е езикова гимназия! – майка номер 6.

На колко да го увеличат ма, душа? Туй е втори език, да не е роден?

– Програма е заложена в разпределението, едва ли може да се променя. Колкото до химията, иска си учене. – аз, моля ви се, със скромно и явно тъпо мнение.

– Този учител ми беше класен. Тогава беше лош, пък сега…Няма как да научиш Менделеевата таблица, соли, киселини за една вечер. Тест 15 минути. Това е лудост! Стрес! – майка номер пореден.

Ма, жена! Казвам ти, че аз я научих, тя не можела. Пък съм руса все пак, че и на възраст.

– Ма НИЙ сме там все пак заради езиците, не заради химията, нали?- пак майка някоя си.

Ма кои сте те „вий“? Вече се смея с глас. То от простотия, моята де, не от друго.

– Не искам да споря с никого, но смятам, че строгият учител има по-добри ученици. Господинът е име в града и дъщеря ми, както и класът й, оцеляха. – пак аз се изказвам неподготвена.

– Хич няма да чакам детето ми да оцелее! – майка…

– Нищо им няма, ще се потрудят, все пак животът е химия и физика – друга луда като мен майка и единствена в чата.

– Моето дете се потруди! Всичко си знаеше/ сигурно е била в час тази майка/, аз й помагах. Как така има двойка?! – майка…

– Тоя учител явно има мания за величие- майка…

– Да си строг е едно, да избиваш комплекси – друго- майка…

– Децата не трябва да оцеляват! Това е стрес! Ужас! – майка…

– Трябва да идем при директора! Детето ми не може да се стресира по този начин!- майка…

– И аз не поУщрявам такъв стрес!- майка…

– Ама големи притеснения за цялото семейство още от първия ден бе, хора! – майка…

– Детето плаче, не мога да го успокоя! – майка…

– Да се организираме и при директора, и в инспектората!- майка…

Аз си легнах, че ми писна. И при министъра да идат все тая. Аз пък ще ида на контрапротест! Искам си го тоя учител! Хич не ми дреме на какъв стрес ги подлага. Те, щото много са се засилили за някъде, че и видиш ли – стрес. Моят се стресна да учи, за другите не знам. Пък и ще й реват на тая химия. Да реват сега, че сетне в живота няма лабаво! Га влизаха в езиковата, не реваха, сега ще ревем – хеле родителите. Сега, ако някой се познае, като ме прочете, най-много да ме изхвърлят от чата. Таман да си почине главата ми, че аман от претенции 🙂

Да живее господинът по химия! Наздраве!

(Visited 772 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: октомври 2, 2020