ОТ: ТРАЯНА КАЙРАКОВА

Знаете колко готино е да оценят работата ти. Ама днес хич няма да ви занимавам с това колко бачкам аз. Ще ви запозная с едно страхотно хлапе – Денис. Още щом ми звъннаха представители на УНИЦЕФ България, веднага в ума ми изникна неговото име. Работила съм и преди с тях и Национална мрежа за децата. И не са ме забравили :)Така де, магарето не го викат на сватба, търсят го за работа, пък те знаят, че аз съм насреща.

С Денис се запознах преди 3 години. Стоя си аз във форума на училището, хайкам Ученически съвет за поредната инициатива и към мен се приближава един фърфалак с големи бузи и огромни очи. Ухилен до ушите.

– Търся госпожа Кайракова.

– Намери я.

– Така ли? Супер!

– Давай, рожбо, че ме чакат тия каки и батковци.

– Казвам се Денис Йорданов, в трети клас съм и имам идея!

– Сериозно?

– Да! И не е само една!

– Добре.

– Искам да съм в тоя съвет на учениците!

– Хубаво, ама те са след 5-ти клас.

– Аз обаче искам сега, защото не искам да пропусна нещо!

Ей тука ми падна шапката. Малко е да кажа, че беше любов от пръв поглед! Работата ми през годините ме среща с различни хора и деца. Някои от тях са изключителни. Денис вече е на 12 години, обаче говори и мисли като поне 18-годишен. Той е на първа линия на всяко събитие. За раздаването на мартенички той учеше дистанционно. Обаче в 6:50 сутринта беше в училище и беше строил даже и големите да започват с връзването. Аз даже не бях се събудила Усмивката му просто те обезоръжава. Когато зад нея се крият ум, знания и умения, вече си в плен.

Денис мечтае да стане космонавт. Идва всеки ден след часовете, търсим къде да учи след 7-ми клас, къде се учи за космонавт и разни такива неща. Събрал е очите на всички в проекта на УНИЦЕФ, макар че е най-малък от останалите 5 деца. Ще прочетете интервюто, което му взех. Грам не съм променила неговите думи. Пък да не ви разправям, че на няколко пъти го питах дали участват цигани, говорят ли за техните проблеми, а той ме поглежда и казва:- Нали се разбрахме, „роми“, не цигани. И прихваме да се смеем. Той, 12-годишният, ме поправя редовно и винаги с право.

А ето и интервюто с него!

„В Стара Загора Фондация „Мисия криле“ – гр. Стара Загора, работи с 5 деца. Най-малкият участник е Денис Йорданов, ученик в 6-ти клас на СУ“Железник“, активен член в Ученически съвет. За град Стара Загора са избрани 3-ма ученици и Денис ни представи достойно и атрактивно в първото обучение. А ето и какво сподели той след участието си.“

– Денис, какво знаеш за УНИЦЕФ?

– Това е организация, която работи, за да помага на деца в нужда и да отстоява правата им.

– Защо се включи в проекта?

– Стори ми се доста интересно и след като се запознах по-подробно, реших, че искам да помогна на деца, които са извън стереотипа.

– Тези дни премина първото ти обучение. Какви са впечатленията ти?

– Много ми хареса! Забавлявахме се, запознах се с нови хора, говорихме по важни теми.

– Кои?

– Децата със заболявания, бедността, защо в България има само две училища за слепи хора и още много неща, но няма да издавам.

– Да ни разкриеш малко от самото обучение.

– Влизахме в различни роли – на бедни, на богати, на хора със заболявания, на роми.

– Каква беше целта?

– Този експеримент показа трудностите в живота на различните хора. Дори богатите имат своите проблеми.

– Какви са очакванията ти занапред?

– Искам да се чуе гласът на децата и да помогнем на тези, които са в нужда, независимо каква.

– А лично за теб?

– Бих се радвал, ако успеем да помогнем дори само на един!

– В рамките на 2 години ви предстои много работа.

– Така е, но важното е, че имаме много идеи, които нямам търпение да реализираме.

– Кои са другите участници?

– Трите пилотни области по проекта са Бургас, Сливен и Стара Загора. С тях осъществихме жива връзка през Zoom. Всеки екип си избра име.

– Как се назова вашият?

– „ЗаЕдно“!

– Денис, желаем ти успех и очакваме новини от следващите обучения.

Интервю на Траяна Кайракова, педагогически съветник на СУ“Железник“, гр. Стара Загора”

Такива деца ми връщат вярата в България!