Да спреш там, където трябва…

От: Светлана Кирякова

Блажени са вярващите. Не познавам София, пътувам като куфар, когато ме возят, а като пешеходец се оправям само в централната част. Днес трябваше сама да шофирам в София, единствената ми надежда бе навигацията на телефона. В последния момент разбирам, че мобилният ми интернет е изчерпан. Набързо, закъснявайки сутринта, поглеждам на картата в каква посока е адресът, който ми трябва, донякъде ми е ясно – докато пътят ми е само направо, от там нататък мъгла…

Тръгвам, че закъснявам, нямам време да мисля за план „Б“, взела съм си отпуск, срещата ми е уговорена, обучението ми е платено. Колкото повече се приближавам, толкова повече напрежението се засилва. Още в началото тръгнах не по пътя, който бях видяла на картата, но не мога на никъде да завия в трафика, продължавам напред. И още напред, и още напред, все в търсене на място, където да спра и да попитам за адреса.

Доста пропътувах, но нямаше подходящо място, където да спра. В един момент решавам, че трябва да направя обратен, да се връщам и да прежаля време, пари и всичко. Минавам няколко светофара, но за обратен е забранено, на следващия завивам наляво и оттам някъде да обърна посоката.Уви. Пътят става еднопосочен и няма ляво, няма назад, пътувам все напред.

Не знам нито къде съм, нито къде отивам, дори не знам на север ли се движа или на юг. Вече не помня накъде точно завих, но в един момент просто си викам, че е време да спра. Паркирам и не знам къде съм. Заговарям първия срещнат човек – прекрасна млада дама, изключително добронамерена, обяснявам набързо безизходицата си, че не знам къде съм, не знам как да стигна до мястото, където трябва вече да съм, че нямам интернет на телефона. Радост, която ми донесе радост просто ми каза, че адресът, на който трябва да съм е съвсем наблизо и, че ще ме придружи до там.

Днес наистина не знаех как да стигна до мястото. Тръгнах със свито и притеснено сърце, но изпълнено с вяра, че и този път Господ няма да ме изостави в беда. Пътувах, пътувах без да знам посоката и спрях почти точно до адреса, изпрати и човек, който да ме заведе, не просто да ми посочи пътя. Това се случи и на връщане.

Когато не знаеш пътя, но вярваш, че има Кой да те води, след много лутане спираш точно там, където трябва и когато трябва.

(Visited 29 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: ноември 13, 2019