Автор: Траяна Кайракова

“Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.”

Обичам много български автори, но Чудомир ми е любим! С този човек сме от една порода. На днешния ден – 25 март, 1890 година се е родил той – чудото Чудомир! Ще ви разкажа малко известни факти от живота му, които знам от човек, общувал с него. Казах ви, че до ден –днешен съм чест гост именно в къщата на тази жена. Къща, която пази още спомени за него, пази смеха и остроумията му.

Седмото от цели 8 деца е той  и баща му много искал да го направи търговец, но майка му го насърчила да рисува и пише. Псевдонимите му до един са хумористични точно като разказите му – Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. Накрая се спира само на Чудомир.

Но още като малък, в Павел баня ходел часове наред на ръце и обикалял с главата надолу из местността. Бабите го гледали и си казвали, че се е родило ново чудо. Та може и оттам да е дошъл останалият до днес псевдоним, макар че по-вероятно е да идва от дееца на ВМРО Чудомир Кантарджиев, на когото смятали, че много прилича младият Чудомир и често го подкачали с това.

Добре си походил и поживял. Бил известен ерген и бохем. Бъдещата му жена го преследвала толкова настоятелно, че накрая се оженили, макар да имал няколко големи и споделени любови. Бракът му не е щастлив, но никога няма да се сетите от непресъхващия му хумор. Смята се, че в голяма част от разказите му е описан свадливия характер на жена му.

Разболява се тежко от рак на устната на 77 години. В болницата лежи самотен, посетен от няколко свои приятели. Страда от самотата и мисълта за приближаващата и неизбежна смърт. На няколко пъти пише на жена си и я моли да го посети в болницата в София. Тя му отказва под предлог, че има силна хрема и не отива.

На 26-ти декември моли санитарка да пусне няколко негови писма. По обед я пита дали ги е пуснала. Вдига луд скандал, когато разбира, че не е успяла. Това озадачава всички в болницата, защото бил тих и ненатрапчив пациент. Но той вече имал план. Изпраща санитарката до колата за пощата и спокойно се качва с асансьора на третия етаж на болницата. Оставя такето, което носи заради студа, на перваза, обръща се с гръб и полита към вечността. Смятал е, че при падане по гръб ще загине сигурно и най-бързо.

Последните му желания са да бъде съхранена библиотеката му и да бъде погребан в градинката пред къщата му в . В малкото му куфарче откриват завещание, 150 лв. и бележка, в която моли парите да бъдат за пренасянето на останките му до дома, накрая се извинява за причинените главоболия от смъртта му.

Клоунът винаги е тъжен, нали…

Нека си спомним за него с едни от най-духовитите му мисли.

Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като си се надсмиваме, да се взрем по-дълбоко в себе си“, казва Чудомир.

1. „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.”

2. „Прекалено дългата почивка е ръждясване.”

3. „Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.”

4. „Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.”

5. „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.”

6. „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.”

7. „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.”

8. „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…”

9. „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.”

10. „Жената само когато я лае куче и минава мост над мътна река, не мисли за мъж.”

11. „Дето думат старите хора: то чушка ако не люти, краставица ако не горчи, жена ако не гълчи и мъж ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?”