ЧУДО

ОТ: ТРАЯНА

Който ме следи отдавна, знае за прословутата ми смехавица. Хване ли ме, човек да умира, ама да ме прощава. От морето ми е тръгнало на голям смях, дано не ми излиза от д…то. Преди да ви довърша за леля Диди, ще ви кажа за вчера. Още се треса като малеби и ми текат сълзи от очите. Историята хич не е смешна, направо си е опасна, но върви разправяй ти на птичия ми мозък, който накара всички бръмбари в него да цвилят вече втори ден.

Аз, че съм си гавраджийка, то е ясно, ама дъщеря ми ме размина. Не съм й очаквала, че от мен ще излезе нещо сериозно, но това тук надмина всичките ми надежди 🙂 Тя прилича на напушен футболен коментатор, който обаче следи из основи мача и съвсем на място изплясква всяка реплика.

Жената, за която иде реч, е една достолепна, аристократична и интелигентна дама, която е близо на 70 години и аз много уважавам, и ценя безкрайно. Тя живее сама, често се виждаме и си говорим. Ако случайно прочете това, нека знае, че смехът не е за нея, а ще видите защо.

Та, така. Вчера, по някое време, си викам – я да видя аз госпожата какво прави. Щото на нея й викам госпожо Георгиева. Не мога и да си представя да й говоря на „ти“.  Тя пък е единствената, която ме нарича „Таня“. Но това „Таня“ е изречено със сериозен и внушаващ респект тон, от който произлезе и пустата смехавица. Пушим двете с щерката на терасата и аз я набирам.

– Здравейте, как сте, г-жо Георгиева?

– Добър ден, Таня! Слава на Бога, прието е да се казва „добре“, затова и аз ще ти кажа, че съм добре.-

– Мина ли Ви кракът? Вчера не сме се чували, наред ли е всичко?

– Не сме ли, Таня?! Оооооо, кракът е добре, но не знаеш какво стана!

– Че какво стана?

Да ме питаш що реших да изпера покривката на леглото в спалнята. Тук нямам пералня, нали знаеш, ама рекох да я накисна с прах, да постои и да я опера на ръка. Сложих коритото под асмата и след два часа се сетих, че ако пера навън, сапункената вода ще влезе в корените и ще погубя лозето. Затова полекичка преместих коритото в банята, малката навън, нали се сещаш, и го сложих на масата, че да не се навеждам. Ама, Таня, как все на мен ми се случват все такива чудовищни неща, не знам! Чудовищни!

– Ама, госпожо, какво стана?- тука вече съм живо притеснена, а дъщеря ми наостря уши и мен пък да ме питаш що пуснах високоговорител.

– Значи, изливам малко от водата, пък съм с джапанки, нали, не съм боса. Че като се хлъзнах и като се гръмнах на земята, главата ми издрънча в ръба на столчето – малкото, дето го знаеш в банята. Бедрата ми на една страна, опашката на друга, гръбначният стълб на трета. Чудовищно!

Тук дъщеря ми изплясква почти беззвучно:

– Ебаси жената каучук!

Аз усещам как в корема ми се заражда лавина от смях и мога само да измуча:

-Ъ-хъ…

А тя продължава:

– Как станах, не мога ти каза. Викам си – край! Потроших се! Само това ми липсва! Полека, полека, хванах се за металната тръба и се надигнах. Пипам се отляво, няма нищо, пипам отдясно, няма нищо. Направо ми олекна! Ама, Таня, не можеш да не се съгласиш, че това е божие чудо!

В това време дъщеря ми се кръсти и нарежда:

– Амин, Господи, алелуя, бъдете благословени!

– И си викам, ако бях умряла тук в тоя момент, кой щеше да знае, кой ще разбере изобщо?

Дъщеря ми сочи с пръст към небето и казва:

– Как кой? Оня горе, шефът!

– Щото телефонът ми е на масичката в двора. Ако се бях начупила, не мога го стигна, как ще се обадя?! Пооправих се и дойде съседката, та й разправям и тя хубаво ми се накара, дето съм се хванала сама да пера. Обяснявам й за телефона, пък тя ми каза, че мъжът й- Генчо, имал преди един колан за кръста, дето може да се носи телефон и да е винаги в мен.

– Сега оставя една сабя да запаше и е готова! – не спира коментаторката. Аз вече се търкалям, знам, че не е смешно, но, Бога ми, нямам запиране. Само като си представя тая двуметрова жена, простряна на осморка,  с бедра наляво, опашка надясно и гръбначен стълб Бог знае накъде, вече нямам сили и да изхъмкам по телефона.

– Можеш ли да си представиш, Таня? Бедрата наляво, опашката надясно, ужас!

Наследничката продължава почти беззвучно:

– Край! Тая жена кинезитерапевтите я мразят, бая пластичност се изисква за туй нещо!

– Та, така, Таня! Божие чудо си е това, нали?

– Ъ-хъ…

Коментаторката изцепва:

– Ало, Свети Петър ли е? Да? Имах за днес уговорен час за среща с Вас, ама ще го отменя! Много се извинявам, алелуя!

Госпожо Георгиева, бъдете жива и здрава! Слава Богу, че всичко се е разминало, ама аз още поне една неделя ще цвиля, честно 🙂

(Visited 272 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: юли 26, 2020