ЧЕТВЪРТ ВЕК

ОТ: ЛЕНИ

Днес е един прекрасно чудесен ден. Навън е 8000 градуса. Аз съм се пременила с розова рокля без презрамки и мия сахарски пясък от прозорците. За 2 часа отслабнах, та може да подаря на съседката картата си за фитнес, тя рядко чисти у тях..Чистенето разтоварва душата ми от всякаква гад, дето я терзаее, щото ми е толкова противно, че псувам като пиян каруцар на обед. Седнах една вода да гаврътна, та белким не се гътна и събера малко живот, та да се покатеря на столчето, дето му липсват 3-4 болтчета, та да закача хигиенизирани пердета на корнизите. Имам и кафенце, ама нещо вкусът му е странен, щото май го подобрих рязко с 20мл. течност за прозорци. Слагам си ново. И една цигарка имам останала. Кеф. Блея през ултра-мега чистите прозорци на балкона и ме озарява светла мисъл, че днес съм на бал. Аха, бал, абитуриентски при това..От него ме делят само едни мижави 18 бръчки, 15 кила плът и някакъв си незабележим четвърт век. Афиф работа.

В София има режим на водата 3 към 1 – невроятно добра ситуация. 3 дни без и 1, в който столичното население е ангажирано само да пълни бидони, шишета и кофи. Днес сме в безводие, а наш’те чакат тълпа от 20-30 човека, дето да ми кажат: „Ееех, Ленче, колко си пораснала“ и на „ДОбър час!“.

Барикадирала съм се в банята около 16 часа в компанията на 5 десет литрови бутилки и няколко кофи стоплена от мама вода. Косата ми е дълга 1.2м някъде..Но пък съм млада, пъргавка и нетърпелива да ходя на купон. Много ми се ходи. Там ще са моите приятели, почти всичките..Имам уникално късо и тясно, па и черно отгоре на това, копринено бюстие с дебели презрамки, широк панталон в цвят пепел от рози и сакенце в същия тон.

Имам драма с обувките. Те имат токчета. Аз се кикерча и е твърде вероятно да си счупя поне един крак. Една френдка ще ми носи жестоки кубинки, та да се преобуя в ресторантчето. Дано не ги забрави, че тя е една патка.. Имам и гадже. Пълен тъпак. Ама това го разбрах след седмица. Иначе много хубавичък, ама тъп, тъп..до болка. Учи в частно училище и живее в Дружба 2. Аз завършвам БАСТИЛИЯТА и не живея близо до тях.

Аз съм една щастлива абитуриентка. До ресторанта зад „опашката на коня“ ме съпровождат 3 коли с яки пичове- приятелите на брат ми. До един яки пичове, особено един, ама това пак го разбрах след седмица, когато той взе, че ме прегърна. Хм..

Вали. Много хубаво вали. Аз нямам грим и ми е хубаво навън. Всички са толкова различно прекрасни. Някои едвам ги разпознавам – кой- заради костюма, коя- заради копринената рокля, наместо скъсаните дънки и кецовете, подобрени с цветен флумастер.. Звъни. Не, не дъжда. Звъни велосипеден звънец и направо разкъсва шепота на капките със закачливия си дързък гласец.

Ето го момчето, любимецът на всяко женско сърце, населяващо пространството на 12Е в Бастилията..и не само на 12Е..Данчо. Покрит с балони и с широка усмивка, пристига на някакъв раздрънкан велосипед. Аз, нали съм без грим та съм под дъжда, а другите мадами са се скрили при входа, получавам прегръдка. И завист. Добронамерена де. Все пак е празник, няма да се дърляме за един пич, пък било то и такъв пич!

Това е последният ми спомен от абитуриентската вечер. Другото е в мъгла. Този си е свеж като марулка през април. Помня, че беше хубаво и сълзливо на моменти, прегръдки, целувки, някакви танци..Боси уморени крака в 6 сутринта по софийските улици. Младост в еуфория и цъфтеж от желания и мечти. Хубаво време.

Като днес. Днес чистя за петнадесетия рожден ден на моето момиче, което, напук на всички обичаи, не носи моето име, но пък е най-хубавият ми подарък за имения ден. Тя си има нейно, хубаво, за да е хубав човек. Като майка си де. 🙂 🙂 🙂

Днес ми е щастлив ден. За спомени. Спомени от четвърт век назад. И си е редно да завали. Някъде към осем, осем и нещо.

(Visited 79 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: май 20, 2020