Втори национален празник!

4 март! Усеща се като 15-ти септември, Нова година, Пасха, Великден и още най-различни световни и не чак толкова световни празници! Разгеле! Тръгнаха на училище бе! 6-ти, 9-ти и 12-ти клас, как кои?! У нас има студентка и  #Остъйманашеснайсесъм!#. Ще те оставя аз, ще те оставя, ама тежко й на оная, дето ще те вземе.

– Няма да ме пипаш, няма да ме целуваш! #Остъйманашеснайсесъм!#

– И на 116 да стана, пак ще съм ти майка, не ми се блещи!

– Че ти мислиш да живееш до 116 ли бе, майка ми?! Не се излагай!

– Не! Не мисля! Смятам до 216 да изкарам минимум! Ти кво се месиш в божиите работи, а? Глей го, моля ти се! Той ще ми каже колко ще живея! Нали само аз гледам баба ти! Тя скоро ще удари 100! Разбрала съм се с нея. Държа връзка там горе аз, не ме мисли!

– Дай пари за тетрадки!

– Какви тетрадки?

– За училище, какви?

– Е, къде са твоите?

– Не знам.

– Ти в стаята си гледа ли?

– Няма ги!

– Ма как ги няма бе! Нали купих два стека, май не си ги разпечатвал даже!

– Няма ги!

То в тая стая себе си как намира не знам! Аз вече не влизам, щото нямам противогаз и карта за излизане. Хич няма и да му търся тетрадките. Дадох му пари, щом е за училище, лаф да не става!

Вчера за малко да му направя снимка. Седнал и пише. Пише бе! Ма не на компа, ами с химикал. Направо ми стана едно мило и драго. Пуснах и сълза даже.

– Какво пишеш, сине мамин?

– Плановете по физика.

– Ми що сега?

– Офффф, бе! #Остъйманашеснайсесъм!#

– Пиши, пиши, майка, то туй ще ти е, като гледам.

По едно време иде баща му.

– Направил съм ти карта, тате.

– За кво? За фитнес ли?

– Ааааа, не! Как да стигнеш до училище. Ако искаш да те закарам, то ти забрави де се намира тая сграда.

– Оффффф! #Остъйманашеснайсесъм!#

Сетне като се застяга туй дете и за бал тъй не се е готвил никой абитЮрент, ши знайтИ! Окъпа се за тая учебна година, обръсна мустака, оскубахме му веждите и накрая сестра му му направи маска с минерали от Мъртво море. И без туй утре ще умре още първия час по химия, нека е подготвен! И аз се наредих за маска. Дъщеря ми маже, пък мъжът ми се хили.

– Каква е тая мънзърка четка, тате? Виж какво нося?

Вади една шпакла за гипс, моля ви се!

– Мажи, мажи, по-дебело мажи! Циментирай я хубаво майка си, иначе няма как да я изгладиш, тате!

Тая глина вече ми бе стегнала около устата, че не можах да го подредя, както трябва. Оттам, като се запретнах, само вуду магии не съм правила. Пръсках със светена вода, кадих с тамян, ходих на църква и я обиколих 3 пъти със запалена вощеница, правих метани доземи, закачих крило на прилеп над вратата, гасих въглени, вар и ракия със салата.

Наричах, благославях и пустосвах пуста пандемия и неграмотност. Приготвих бидона за зеле, напълних го с вода, та рано да го лисна, по вода да върви, че хич да не се връща! Извадих един нов пешкир, копринена кърпичка, нещо ново, нещо старо, нещо синьо, та да го закича коги тръгне. Брах здравец по първи петли, вих венци и китки, пях „Многая лета“, химна на България и Европа, дорде не прегракнах, и си легнах спокойна и безмерно щастлива. Затапих си едното ухо със слушалка на новините, да не би да отменят нещо, че то всяка минута измислят нова простотия.

Ставам сабахлям и какво да видя. #Остъйманашеснайсесъм!# се изнесъл от къщи, пък тетрадката с плановете седи на масата. Божкееееееееее, жива да не бях! Добре, че живеем близо до училище, та да я вземе, като се присети. Инак язък му за писането до първи петли. А вие да не мислите, че съм приключила с приготовленията. Изобщо даже! Сега ги почвам наново! Извикала съм багерист да изрине тая стая, дето 3 месеца замяза на Бейрут! Сетне чакам хамали да изнесат дивана и леглото, че се издъниха от толкоз лежане, пардон – онлайн обучение. После шпакловчик, бояджия и интериорен дизайнер.

След туй захващам да пиша на министъра, папата и президентите на всички държави, дето ги знам. Имам предложение. Тъй като упорито се говори, че децата разнасят заразата, с което съвсем нелюбезно не съм съгласна, ето какво предлагам. Я да ги закепенчим за 1 месец тия хлапета в училище. Ама никакво излизане и никакво виждане от други хора. И без туй повечето родители смятат, че сме длъжни да ги отглеждаме, давайте ги! Такъв фурор ще настъпи, че подозирам, че някои ще платят и за повече от месец да си оставят децата. Така хем ще сме сигурни, че няма да заразяват, хем ще ги научим на ред и дисциплина, че ще им избием и неграмотността от главите, таман за 1 месец! Сега ще ви оставям, че долу паркират багера. Честит втори национален празник, майки и бащи по съдба!