От: ЛЕНИ Мисля си,че няма човек, който не е пожелавал да се върне в някой миг от своето минало. Поне аз не познавам такъв. Ако ей сега,изведнъж така, докато уморена и смачкана си лежа в леглото, ако ей сега пристигне и седне кротко до мен една фейка(това е от фея, да не се бъркате нещо) … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Време назад
От: ЛЕНИ Семейство Пушкарови живее в столицата. Населява критичните шейсет и нещо квадрата бетонна площ. Симо Пушкаров е техник. Поправя разни работи, дето светят, дето не щат да светят, дето,..абе нещо не правят добре. Техник, ама без диплома. Работник. Със средно образование от Класическата гимназия. Неда Пушкарова, това е жената на Симо техника, е луда. … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ЕДНА НЕДА
От: ЛЕНИ Зимата си е стегнала опинците и подскача вдървено от крак на крак. Автобусът го няма, вероятно няма и да го има. Не и в тоя сняг, не и в тая виелица. Ей я планината- настръхнала и побеляла, подпира на свлечените си старчески рамене натежалата утроба на небето. Като клечки, дето държат камък. Генчовци … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Шарените черги
ОТ: ЛЕНИ Извинете, имате ли часовник?– Да, имам!– А знаете ли колко е часът?– Да, знам! Това е нещо подобно на оня виц за човека с бананите в ушите. Толкова е тъпо, ама и сега някой да ми го разкаже, пак ще се разхиля като олигофрен. Тя, идиотията, не ме напуска цял живот време. Даже … ПРОЧЕТИ ОЩЕ МЕЖДУ СТРЕЛКИТЕ
От: Лени Рафаилова Малинка Захариева махна гневно с ръка, намести очилата на носа си и отвори дневника на 6 а, Траянка не знам си коя си, дата- някоя си, забележка: “Със скъсани обувки и без пИргел. Да се информират родителите! Следва пУрицание и изключване!” Вписа същото и в бележника на момичето, само добави малко повече … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Траянка V.2.1
От: Лени Утрото на Бъдни вечер. Градът спи. Светла, лепкава мъгла се рони от зелените връхчета на боровете, трепва за миг в студения въздух и пада изнемощяла в бледи капки по щръкналите уши на кучето и по сънените ми клепачи. Трепти по миглите, пречупва случаен слънчев лъч в очите ми и изчезва. Без следа. Кучето … ПРОЧЕТИ ОЩЕ НОЖИЦА ЗА ВРЕМЕ
Октомври се извалява в цветове зад прозореца. Облачно и ветровито е днес. Това е моето време. Напълно в унисон с мен. Разглеждам стари снимки и къде ме напушва смях, къде така се натъжавам, че аха да ревна на работното си място. Слава Богу, така съм си надънила музиката в слушалките, че сълзите само замъгляват зениците, … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ХУБАВА..МАЙКО
От: Лени Баба Меца пере на реката сърцето си мечешко. А реката шуми, шуми и нещо не й е ясно съвсем. Как мечка сърце ще пере във водите й бързи? Пита реката мечката: – Бре, Мецо, ти луда такава, космата и лошава, защо хвърляш във водите ми бързи това толкова меко сърце? – Вземи го, … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Обичта
От: Лени Рафаилова Ноември върти зимната си проскубана опашка и гледа да се свре на завет в автобуса. Най му е добре в неделя вечер. Вее се и се развява по празните, поокъсани седалки, подпира ръце на изпотените стъкла и се плези на прогизналите минувачи отвън. Почуква с кокалести пръсти по стъклото и рисува неприлични … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Зад завесите
От: Лени Рафаилова – Иии, не мога, иии не искам, ах куче в небеса! Мокри..иии..те си гащи търкалям из прахтааа..!- гласът е сърцат, плътен, иде из дълбокото на гърдите. По музикалния канон си е чист алт. Думите са лирически кошмар, синтактично правилен. По каноните на поетическото изкуство- тотален нонсес. Логиката е невъзможна. Това е Лудото … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Лудото Ленче-балканска легенда