Обичта

От: Лени Баба Меца пере на реката сърцето си мечешко. А реката шуми, шуми и нещо не й е ясно съвсем. Как мечка сърце ще пере във водите й бързи? Пита реката мечката: – Бре, Мецо, ти луда такава, космата и лошава, защо хвърляш във водите ми бързи това толкова меко сърце? – Вземи го, … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Обичта

Зад завесите

От: Лени Рафаилова Ноември върти зимната си проскубана опашка и гледа да се свре на завет в автобуса. Най му е добре в неделя вечер. Вее се и се развява по празните, поокъсани седалки, подпира ръце  на изпотените стъкла и се плези на прогизналите минувачи отвън. Почуква с кокалести пръсти по стъклото и рисува неприлични … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Зад завесите

Лудото Ленче-балканска легенда

От: Лени Рафаилова - Иии, не мога, иии не искам, ах куче в небеса! Мокри..иии..те си гащи търкалям из прахтааа..!- гласът е сърцат, плътен, иде из дълбокото на гърдите. По музикалния канон си е чист алт. Думите са лирически кошмар, синтактично правилен. По каноните на поетическото изкуство- тотален нонсес. Логиката е невъзможна. Това е Лудото … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Лудото Ленче-балканска легенда

На пейката

От: Лени Рафаилова – Маро, а бе знайш ли отишъл си Митьо бакалина? – Ко, ко? – Отишъл си бе, изпукясал, ритнал камбаната и гушнал чемшира откъм корена. Хукнал да се разправя със Свети Петър ще ли да го пусне да мине през благите порти, та да се настани у рая на некое облаче ле … ПРОЧЕТИ ОЩЕ На пейката

Небетата на Гергана

Автор: Ники Комедвенска Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите ако щат, нека ме разбират.Тук съм вече от година и нещо. … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Небетата на Гергана

Джак

Автор: Лени Рафаилова Аз съм Джак. Имам бели уши и черна опашка. Не зная защо съм Джак и защо имам бели уши и черна опашка. Не зная дали имам майка и баща, вероятно имам, но не съм ги виждал и не си ги спомням. Помня само, че когато за пръв път се събудих, бях сам. … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Джак

Последният ден

Автор: Лени Рафаилова – Вдигни щорите, моля те! Нека погледна слънцето преди да залезе, нека още веднъж видя планината, преди да заспя. Той не говори, говорят единствено очите му, но тя познава думите им. Слуша ги още откакто бяха деца, две влюбени шестнайсетгодишни хлапета. Болестта взе думите от устните му, но от очите не можа. … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Последният ден

Кутия с лалета

Автор: Лени Рафаилова Баба Донка е на осемдесет, може би на осемдесет и нещо. Никой не знае, дори и аз. Аз живея в нейната къща, но не съм й внучка, нито дъщеря. Баба Донка живее на партера. Пет стъпала и си на двора. Кооперация в полите на Витоша. Стара, малка, няма парно отопление.  Едно време … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Кутия с лалета