Свещи с имена

От: Лени – Ти, какво??! Какво си…, какво??! Господи, Боже мой! Шегуваш се, нали?Девойката клати отрицателно глава. Лицето й е червено от напрежение и страх.– Но ти, ти си толкова млада, какви деца? Как ще живееш, къде ще живееш? Боже, а баща ти като научи..не ми се мисли..И какво ще правиш със следването, та ти … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Свещи с имена

Син на баща си

От: Ники Комедвенска – Защо плаче кучето?Четиригодишният ми син ме пита вече за трети път тази вечер и нито един отговор не му харесва. Знам какво иска да му кажа – че кучето плаче за майка си. На тази възраст просто няма за какво друго да плаче, даже да е куче. Само че аз упорито … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Син на баща си

Време назад

От: ЛЕНИ Мисля си,че няма човек, който не е пожелавал да се върне в някой миг от своето минало. Поне аз не познавам такъв. Ако ей сега,изведнъж така, докато уморена и смачкана си лежа в леглото, ако ей сега пристигне и седне кротко до мен една фейка(това е от фея, да не се бъркате нещо) … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Време назад

ЕДНА НЕДА

От: ЛЕНИ Семейство Пушкарови живее в столицата. Населява критичните шейсет и нещо квадрата бетонна площ. Симо Пушкаров е техник. Поправя разни работи,  дето светят, дето не щат да светят, дето,..абе нещо не правят добре. Техник, ама без диплома. Работник. Със средно образование от Класическата гимназия. Неда Пушкарова, това е жената на Симо техника, е луда. … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ЕДНА НЕДА

Шарените черги

От: ЛЕНИ Зимата си е стегнала опинците и подскача вдървено от крак на крак. Автобусът го няма, вероятно няма и да го има. Не и в тоя сняг, не и в тая виелица. Ей я планината- настръхнала и побеляла, подпира на свлечените си старчески рамене натежалата утроба на небето. Като клечки, дето държат камък. Генчовци … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Шарените черги

От любовта ти…

От: Лудото Ленче Той е повече твой, аз съм повече негова…Минзухари в студени води.В сините длани на хърбави гълъбинатрошил е мъртви звезди. Отдавна съм духнала свещите,пазя само цветни платнав дъха на настинала зимаи в хапчета снежна мъгла. Коловози в пресъхнали улиципрез локви с очи на луна..разсипват се светли отблясъципо моята жадна коса. Дишам го, той … ПРОЧЕТИ ОЩЕ От любовта ти…

МЕЖДУ СТРЕЛКИТЕ

ОТ: ЛЕНИ Извинете, имате ли часовник?– Да, имам!– А знаете ли колко е часът?– Да, знам! Това е нещо подобно на оня виц за човека с бананите в ушите. Толкова е тъпо, ама и сега някой да ми го разкаже, пак ще се разхиля като олигофрен. Тя, идиотията, не ме напуска цял живот време. Даже … ПРОЧЕТИ ОЩЕ МЕЖДУ СТРЕЛКИТЕ

Траянка V.2.1

От: Лени Рафаилова Малинка Захариева махна гневно с ръка, намести очилата на носа си и отвори дневника на 6 а, Траянка не знам си коя си, дата- някоя си, забележка: “Със скъсани обувки и без пИргел. Да се информират родителите! Следва пУрицание и изключване!” Вписа същото и в бележника на момичето, само добави малко повече … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Траянка V.2.1

НОЖИЦА ЗА ВРЕМЕ

От: Лени Утрото на Бъдни вечер. Градът спи. Светла, лепкава мъгла се рони от зелените връхчета на боровете, трепва за миг в студения въздух и пада изнемощяла в бледи капки по щръкналите уши на кучето и по сънените ми клепачи. Трепти по миглите, пречупва случаен слънчев лъч в очите ми и изчезва. Без следа. Кучето … ПРОЧЕТИ ОЩЕ НОЖИЦА ЗА ВРЕМЕ

ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ХУБАВА..МАЙКО

Октомври се извалява в цветове зад прозореца. Облачно и ветровито е днес. Това е моето време. Напълно в унисон с мен. Разглеждам стари снимки и къде ме напушва смях, къде така се натъжавам, че аха да ревна на работното си място. Слава Богу, така съм си надънила музиката в слушалките, че сълзите само замъгляват зениците, … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ХУБАВА..МАЙКО