ПРОШКАТА

От: Лени Рафаилова По-ужасен звук от чегъртането на лъжичка по дъното на бурканче сладко, моят слух не познава. Губя разсъдък и напълно откачам. Това го знаят всички покрай мен и обичат да ме базикат. Нищо, простено да им е. Аз нямам какво да прощавам. Не мисля, че имам. Преди имах, сега ми е леко, не … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ПРОШКАТА

Двойна лекота

Автор: Яна Рафаилова Усещам тежест в гърдите си отсъствието ти ми тежи, но дали тежестта ще се намали, ако сме заедно, заедно щастливи само аз и ти?

Covid-19 и още по-бедният българин

От: Мая Николова В последните седмици общността е раздвоена, вероятно както никога преди. За ваксините-против ваксините. Едва ли можеше да се мине без това. Смятам че противопоставянето на мнения, убеждения и личен светоглед си е съвсем в реда на нещата. Последните 4 седмици моето семейство живее с присъствието на болестта. Вероятно, така нареченият Делта вариант … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Covid-19 и още по-бедният българин

АЗ, НИЕ И COVID-19

ОТ: Лени Рафаилова Помните март 2020, нали? То, кой ли не го помни! Всичко се почна тогава. Почна се, и аз, колкото и оптимистично да гледах на ситуацията, колкото и да ми се оправдават предвижданията за развитието на какво ли не, този път нищо не стана така, нищо! Загубих майка си. Единствената си, най-яката опора … ПРОЧЕТИ ОЩЕ АЗ, НИЕ И COVID-19

АВГУСТ ПОМНИ ЛЮБОВТА

От: Неда Пушкарова Пече. Без мярка и без жалост. Магистралата в далечината се е опънала като тънка, лъскава змия. По тялото й пъплят автомобили като дребни, уплашени паразити. Километрите се стопяват, линиите избледняват. Десен завой. Още един. Гора. Накъсан път. Дъх на смокини. Още зелени. Тя е опряла чело в прозореца. Откакто тръгнаха не е … ПРОЧЕТИ ОЩЕ АВГУСТ ПОМНИ ЛЮБОВТА

МРЪСНА ЖЕГА

ОТ: ЛЕНИ РАФАИЛОВА 6 без 15. Компютърът ми отказва да мисли повече с мен. Син екран. Морско синьо и хубаво. По мен се посипват дребни, горещи и игриви песъчинки. Далеч от морето съм, по-далеч от когато и да било. Чудя се и не знам как то още не е доприпкало при мен, като явно разбира, … ПРОЧЕТИ ОЩЕ МРЪСНА ЖЕГА

БЕЗ ЕТИКЕТИ

ОТ: ЛЕНИ Преди 171 години на тази дата се е родил Иван Вазов или както в училище ни караха да го наричаме "патриархът на българската литература". Откровено казано, това определение винаги ми е било крайно неприятно и дразнещо по съдържание. За съжаление, виждам, че се използва и до днес. Помпозно и обемащо, с претенция за … ПРОЧЕТИ ОЩЕ БЕЗ ЕТИКЕТИ

МОЯТ ДЪЖД

ОТ: ЛЕНИ Толкова съм бясна, толкова съм гневна и толкова много загубена, че и времето се смили, снижи си температурите и ми даде дъжда си. Точно този, който е моят. Всеки дъжд е различен. Никога не е един и същ. Познавам много дъждове. Рядко дочаквам моя. Той идва само, когато аз повече нямам сълзи. Идва … ПРОЧЕТИ ОЩЕ МОЯТ ДЪЖД

ТЕЗИ ЧЕРЕШИ!

ОТ: ЛЕНИ Преди време бях млада и слънчева, някаква такава като дъга, като летен порой, като сняг на Коледа, като кисела джанка в детска ръка, като зюмбюл дъхав в ръката на мама. Бях и се чувствах така. Като цветенце. Първо кокиче с наведена бяла глава и ситен дъждец, ръснат по нея, после иглика цветна и … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ТЕЗИ ЧЕРЕШИ!

Моята дългокоса магия

ОТ: ЛЕНИ РАФАИЛОВА Тя беше една точка на монитора. Малко пикселче, което туп-тупкаше. Точица. Помня, че когато се роди умирах за шоколад. Една циганка ми подари най-вкусният и живителен шоколад в живота ми. Помня я тая жена, усмивката й, семейството й под прозореца на родилното. Добра жена. Спаси ми живота! Яна не може да се … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Моята дългокоса магия