ОТ: Лени Рафаилова Помните март 2020, нали? То, кой ли не го помни! Всичко се почна тогава. Почна се, и аз, колкото и оптимистично да гледах на ситуацията, колкото и да ми се оправдават предвижданията за развитието на какво ли не, този път нищо не стана така, нищо! Загубих майка си. Единствената си, най-яката опора … ПРОЧЕТИ ОЩЕ АЗ, НИЕ И COVID-19
От: Неда Пушкарова Пече. Без мярка и без жалост. Магистралата в далечината се е опънала като тънка, лъскава змия. По тялото й пъплят автомобили като дребни, уплашени паразити. Километрите се стопяват, линиите избледняват. Десен завой. Още един. Гора. Накъсан път. Дъх на смокини. Още зелени. Тя е опряла чело в прозореца. Откакто тръгнаха не е … ПРОЧЕТИ ОЩЕ АВГУСТ ПОМНИ ЛЮБОВТА
ОТ: ЛЕНИ РАФАИЛОВА 6 без 15. Компютърът ми отказва да мисли повече с мен. Син екран. Морско синьо и хубаво. По мен се посипват дребни, горещи и игриви песъчинки. Далеч от морето съм, по-далеч от когато и да било. Чудя се и не знам как то още не е доприпкало при мен, като явно разбира, … ПРОЧЕТИ ОЩЕ МРЪСНА ЖЕГА
ОТ: ЛЕНИ Преди 171 години на тази дата се е родил Иван Вазов или както в училище ни караха да го наричаме "патриархът на българската литература". Откровено казано, това определение винаги ми е било крайно неприятно и дразнещо по съдържание. За съжаление, виждам, че се използва и до днес. Помпозно и обемащо, с претенция за … ПРОЧЕТИ ОЩЕ БЕЗ ЕТИКЕТИ
ОТ: ЛЕНИ Толкова съм бясна, толкова съм гневна и толкова много загубена, че и времето се смили, снижи си температурите и ми даде дъжда си. Точно този, който е моят. Всеки дъжд е различен. Никога не е един и същ. Познавам много дъждове. Рядко дочаквам моя. Той идва само, когато аз повече нямам сълзи. Идва … ПРОЧЕТИ ОЩЕ МОЯТ ДЪЖД
ОТ: ЛЕНИ Преди време бях млада и слънчева, някаква такава като дъга, като летен порой, като сняг на Коледа, като кисела джанка в детска ръка, като зюмбюл дъхав в ръката на мама. Бях и се чувствах така. Като цветенце. Първо кокиче с наведена бяла глава и ситен дъждец, ръснат по нея, после иглика цветна и … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ТЕЗИ ЧЕРЕШИ!
ОТ: ЛЕНИ РАФАИЛОВА Тя беше една точка на монитора. Малко пикселче, което туп-тупкаше. Точица. Помня, че когато се роди умирах за шоколад. Една циганка ми подари най-вкусният и живителен шоколад в живота ми. Помня я тая жена, усмивката й, семейството й под прозореца на родилното. Добра жена. Спаси ми живота! Яна не може да се … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Моята дългокоса магия
ОТ: МОМЧЕТО С КАБЕЛИТЕ Значи, работя го кабелджия. Опъвам жици за хората. Хората обичат жици, някои обичат и да ги опъват. Ама пусто да е, аз не можах да мръдна от хетерото. Пробвах, ама бях малък и само ме хвана срам, не е мойто, не става. Тъй де, заплеснах се. Опъвам си аз кабели, ходя … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ФЪСТЪЧКИ, А?
ЩОМ ТЯ МЕ ПОВТАРЯ, НАЛИ? АВТОР: ТРАЯНА КАЙРАКОВА Казвала съм ви, че обичам да чета. Ама не просто обичам, направо обожавам. Около 45-50 книги на година ми се събират. Преди 10 години домашните ми подариха четец и оттогава не е мърдал от чантата, тоалетната или където се намирам. Забравих за нерви по опашки и разни … ПРОЧЕТИ ОЩЕ НЕ СЪМ СЕ ИЗГУБИЛА БЕЗСЛЕДНО
ОТ: АНЕЛИЯ ЗАРЕВА Прибирам се от командировка. Оловното небе резонира прекрасно с киселото ми настроение. В края на града виждам спирка, а на нея протегната ръка. Настъпих спирачката, вратата се отвори и един петдесетина годишен мъж - леко мръсен, но усмихнат до уши изкрещя приветливо: - До Пазарджик? - Скачай - казах аз, премествайки купищата … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ЩО Е ТО РАЗОРАНА НИВА?