Баба Здравка

От: Лени

Ха, и какво стана сега? Аз си виках, че тоя хубостник твоя ще си омете набързо крушите! То с човек като тебе кой ли може да изкара повече от година! Ама, изненада ме той, куражлия момче излезе! Еми, Елено, какво да ти кажа? Стягай се, свърши се вече тая с купоните! Божке, майка ще ми ставаш, па гледаш със страха на целия свят и аха те виждам как си ми ревнала! Няма лъжа, няма шега- бременна си, трета гестационна седмица. Това ти е положението. Сърдечна дейност на плода още не се вижда. Аааа, айде сега, знаех си, че ще ревнеш! Абе, момиче, рано е, нормално е, стига и ти. След седмица-две пак ще дойдеш и тогава друго ще е, ще видиш! Ай сега, дигай си задника и беж да ги радваш всички у вас!

Ама…

Няма АМА! Аман от това АМА! Ако прокървиш, тогава ще дойдеш, иначе след 10 дни пак тук, разбра ли ме, чу ли ме? Мале, детенце, страшно няма, виж що народ има, все някой живот му е дал!

Това е всичко, което мъгляво си спомням от прегледа.. После имаше още, имаше много такива разговори и все в тоя дух бяха и аз все бях на ръбчето да ревна. Ами страшничко беше, на мен ми беше страшничко. Но не и на нея. Много ми се е карала, много! Толкова майка ми не ми е викала! И моменти имаше, в които исках да я мразя, да отида при друг доктор, да се махна надалеч от нея. Но, колкото и да е чудно, проявих някакъв разум и си останах при нея и бавничко, лека-полека почна да не ме е толкова страх. Майка ще ставам, шубе-майка не искам да бъда. Напрегнах се, много сериозно се напрегнах, но най-накрая ми просветля, най-накрая осъзнах, защо тая моя докторка, тая, която и майка ми даже обича (тя доктори хич не понася) не ме глези, а все за нещо ще намери да ме нахока. Тая професия лиготии не търпи. Простичко е. Там, баш на ръба на живота, там, където трябва едно човешко създание за пръв път да поеме само глътка въздух, там няма място за охкане, за пъшкане, за треперене и за вайкане. Там има място само за мислене и за работа. Да, това си е точно работа. Ама кой би отрекъл, че тая работа е най-благодарната измежду работите?

Четири детски живота, четири сърчица в нашата фамилия се родиха с нейната грижа и помощ, благодарение на нейното викане и на нейната любов.

В кабинета й винаги има стотици снимки на новородени, на пораснали и на вече абитуриенти. Чудя се, колко ли голямо пространство ще е нужно, ако трябва да събере тя снимките на всичките си деца? Може би бул. „Витоша“ ще й стигне, може би.. За снимките- не знам, но знам, че обичта е нещото, което винаги знае път назад. И тя, моята дребничка и гръмогласна докторка, е един ужасно обичан човек. От толкова обич се диша по-леко, толкова обич те прави по-светъл, толкова обич не идва случайно при теб. Идва, защото си я заслужил. Заслужил си я с онова, което си дал. Обичта си.

Нашата „баба“ Здравка. Здравка Богословова. Как пък точно с такова име е тя! Всичко при нея има значение. Честит ти бабинден, „бабо“ Здравке!

Послеслов: И..моля те, не се пенсионирай, млада си още, а пък децата вече станаха на 18…сещаш се, нали? 🙂 🙂 🙂

(Visited 724 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: януари 21, 2020