АПЛОДИСМЕНТИ ЗА А1!

ОТ: ТРАЯНА

Изпивам си аз спокойно съботното кафе преди жегите с моите дружки и се запътвам към близкия банкомат, щото кафето си е кафе, ама ще трябва и да се яде. Я да изтегля някой лев, без туй караме на нокти до заветната почти последна дата от месеца, в която иде и мечтаната заплатка. Нея пък съм я изхарчила, преди още да ми я пуснат, тъй си се майтапя обикновено.

Заклевам се, че никога повече няма да го направя, щото нали знаете лафа“ На гол … тумбак, няма майтап, ами си е живо …“. Пускам си картата, вадя си банкнотките и чакам чинно бележка за остатъка. В момента, в който го видях, няма да ви кажа какво не ми се случи, сами ще се сетите. Липсват ми 500 лв.! Не 5, не 50, а 500, драги зрителЕ! А откъде знам с такава точност ли? Веднага ви информирам! Първо, картата ми е винаги на нула преди заплата, да не река и поне 10 дни преди това. Второ, от години имам онлайн банкиране, та любезните хорица ме уведомяват чинно какви точно постъпления ми идват по сметката, за да не се забавя да ги изхарча. Поглеждам пуснатата сума, пак поглеждам бележката, няма бе, брате. Колкото и да съм руса и проста, кръгло 500 все мога да сметна.

Автоматично набирам Данчето и я подбирам като прани гащи, щото тя ми прави банкирането и ми оправя всички бакии, понеже случайно работи в банка. Тя първо се изумява, пита, разпитва, сетне ме съветва да звънна на номера, посочен на гърба на дебитната ми карта.

– Жена, сигурна ли си, че не си теглила?

– Бе, жено! Два дни съм по горите на басейн заради жегите, демек четвъртък и петък. Там къде точно да я ръгна ми кажи, че и пари да пусне.

– Да не е хакната?

– Ако беше така, нямаше ли да вземат всичко?

– Ми да, има логика.

– Я си виж онлайна, какво пише там.

Представете си, че с цялата си русост и простота, даже умея да отворя всичко из телефона, докато говоря, без да затварям. Как е, а? Поглеждам и какво да видя. На 30-ти сутринта са ми пуснали заплата в 11:00. Веднага в 11:41:40 има операция ДЕБИТ – 100 лв, барабар с такса превод 0,25лв. Към А1. В 12:13:06 има абсолютно същото нещо. Бам!Още 100 лв. Пак към А1. Пак с такса превод. На 31.07.2020г вече има 3 операции по 100лв. с името ДЕБИТ и 2 по 100 лв. с името КРЕДИТ. Това в рамките на точно 3 часа. Ашколсун, машалла!

Ако имате проблем със стомашно-чревния тракт, вече нямате! Я си направете един договор с А1, гарантирам ви доживотно излекуване от запек срещу сумата от 500лв/ може и повече, може и по-малко, не смея да прогнозирам!/. Стиснах кълки и хукнах към къщи. Естествено офиси отворени няма, събота е все пак, затуй комуникацията ще е по телефона. Не знам как съм влетяла вкъщи, но мъжът ми изскочи, погледна ме и каза:

– Какво пак съм направил?!

– Ти подписа ли оня ден с А1?!

– Да, що?

Тук малко да ви ударя една ретроспекция. Договорът ни изтече още март към въпросната компания, беше за телевизия и интернет. Видях, че без да сме преподписвали, макар че яко ни тормозиха, лека-полека всеки месец са ни начислявали по 10-15 лв. и сме стигнали до една такса от 60 и кусур лева, без да знаем. Щото имам опция „комунални услуги“, която автоматично плаща всички битови разходи. Мъжът ми се обади, обясниха му хората – любезни, безспорно, направил в сряда нов договор, даже щели и парите да ни върнат, ама не ни ги върнаха, щото не знам какви изгодни условия предложиха и циркът приключи. Дотук нищо интересно навярно. Шокиращото произтече от разговора с, подчертавам, любезната служителка. Чакаш половин час, накрая се свързваш:

– Добър ден, тъй и тъй! А сега, бихте ли ми обяснили що нямам аз 500 лв. в сметката, ами ги имате вие?!

– Ама спокойно! Само да проверя, секунда.

Такова спокойствие ме беше обзело, че децата изскочиха по гащи да видят кой вие с все сила по обед у нас.

– Да, парите са при нас.

– Моляяяяяяяяяяяяяяяяя?! А да ми кажете защо сте взели от сметката ми тази сума?

– Имате нов договор.

– Така е. Само че, като го сключвах, никъде не беше упомената тази сума. Нещо аз ли не разбирам, Вие ли ми се подигравате, че не схващам?!

– Не, не.

– И за какво е тази сума?

– Ами, от предния договор имате рутери, приемници….

– Момент! Да съм сменяла адрес, рутери, приемници?!

– Не сте.

– Та пак да питам тогава!

– Само да погледна.

Гледай, чадо, щото аз от бяс бях окьоравяла!

– Да, да. Те са Ви на кредит при нас.

– Моляяяяяяяяяяяяяяяя?! Я пак! Бе аз кредити в банка нямам, че при Вас ли бе?

– Секунда! Ама ние сме Ви ги върнали. Точно гледам в онлайн приложението.

– Другарко! И аз точно там гледам, нищо не сте ми върнали, тъй че дайте да се уточним какво точно гледаме, щото ми се изчака чакалото и гледането, честно!

– Задръжте така на линия, да звънна на колегите.

10 минути по-късно.

– Да, проверих, те са тук, на кредит при нас.

– Сега, последно не сте ми ги върнали?

– Да.

– Защо сте ми ги взели?

– Ами…Ако искате, елате в понеделник до наш офис, пуснете една молба и ще ги върнем по сметка.

Ей тука ми изкипя чайникът!

– Я сега да повторим! Значи, Вие, без мое позволение, сте взели МОИТЕ пари, а сега аз да дойда и да се помоля да ми върнете МОИТЕ пари, дето сте ми взели? Бе вие чувате ли се какво говорите? Ненормални ли сте или аз не схващам?!!!

– Да, да, така е.

– Пак да изясним! Вие сте сбъркали, пък аз да дойда да оправям Вашите грешки с МОИТЕ пари, с МОЕТО време и с МОИТЕ нерви?! Така ли да разбирам?!

– Да, да.

– И как точно ще ме обезщетите Вие за тази кражба, щото аз по друг начин не мога да го нарека това нещо, че не се сещам?!

– Ами… елате да подадете молба…

– Каква молба, какви 5 лева, нещо май не се разбираме! Не сте ли наясно, че това е подсъдимо, девойко?!

– Ще кажа на колегите и ще Ви звъннем, дочуване!

Още не са ми звъннали. Де ще си развалят уикенда хората заради такива дребни работи, моля ви се! Ако някой случайно знае, че А1 е станал пенсионен фонд ли, застрахователна компания ли, нещо „Щастливи старини“ ли, нека да ми звънне, че да не се излагам с незнание. Никой не те пита можеш ли, не можеш ли, на работа ли си, вкъщи ли си, как ще се спасяваш в тия жеги да чакаш по офиси, няма! Ела и си пусни молба. Ако искаш де! Иначе спокойно, те парите са си при тях, няма проблеми, че и на кредит. Забравих да питам за лихвата, че до понеделник може и лихви да платя, че са ми взели МОИТЕ пари! Тия хора дават ли си сметка, че има българи, които са на заплата 500 лв., и ако някой им ги дръпне, гладни ще изпукат, докато А1 благоволи да им ги върне?! В понеделник ще ида в офиса, но… с адвокат. Моите уважения, служителката едва ли има вина, ама на нея й плащат да слуша псувните на всичките им „доволни“ клиенти.

Едно време много гледах предаването „Минута е много!“. Адски се кефех на репликата на Петър Вучков:“ Що не ръкопляскате!“. Та и аз да ви питам: „Що не ръкопляскате!!!“.

И тъй като очаквам атака след поста си от любезни служители, само ще им напомня, че много внимателно слушам, като ми обясняват, че за мое, само за мое удобство, разговорът се записва!

Аплодисменти за А1!

(Visited 2 039 times, 270 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: август 2, 2020