АКО СИ ГОТОВА, ДА ТРЪГВАМЕ, А?

ОТ: ТРАЯНА

Снощи, по никое време, синът ми звъни на пожар:

– Къде си?

– У нас, къде да съм?

– Карай ни в спешното, че Павката май си счупи ръката.

Скачам, мятаме се в колата. Павката е полуумрял, нищо, че е на 20 години. Влетяваме в болницата и слава, Богу, няма джан-джун. Пада се една готина лекарка.

– Дай си ЕГН-то, младежо. Я, що те нямаме в системата? Никога ли не си идвал?

– Не съм.

– Да дам ли на моя син,а?

– Ааааа, няма нужда. Вас Ви помня. Вие сте тук редовно.

Малкият се възгордя, все едно не ходим все за нещо пукнато или изкълчено, ами за Оскар да му връчват всеки път. Още като ни видят и ни знаят. Преди години той така пищя за една ваксина против тетанус, държахме го 5 човека след поредното падане ли, беснеене ли, не помня вече, че всички им държи влага още. От входа ни поздравяват. То не е за хвалба, ама си е живата истина. Докато търчим по рентгени и кабинети, пристига пищяща линейка. Свалят млад циганин с овързана глава. След него пристига цяла кола с родата явно. Още на входа се сджавкват за маските. Изнамират отнякъде по една маска и само той и сестра му влизат в чакалнята. Напъват да влязат в кабинета, но оттам се подава сестра, обяснява им да почакат и дава инавалидна количка на момчето да седне, нищо че точно до кабинета има скамейки. То сяда и почва да се пързаля с количката и да се хили. Сестра му вади телефон:

– Аде, брат ми, да ударим сИлфито. А така де, ухили съ. Ши утивам да удрям фас, ти седи тука!

На мястото за фасовете съм и аз. Само с един въпрос, дето отперих, разбрах цялата история, тази на селото и на околията.

– Ми бой стана, какоооооо! Тарпанъ, ко да стани!

– Що така?

– Ма ко, ма! То линейка чакай 1 час, то полисия чакай 1 час, загубена дрЪжава, какооооо. Загубена! Ти знйш ли кой по чужбинитИ? Знайш ли? А дъ звикат полисия, знайш ко ставъ? Забграждът тъ утсякъде ма! Тукъ чакай, чакай!

– Ми защо не го доведохте с вашата кола?

– Ма дан сми луди ма? Кой ши му бръща фнимании? Ний знайми, дан сми прости! Кът гу земи линейка, вИднага фнимании! Инак – тц! Пък и ква рабУта имат ма, како? Ей гу и те с нас кадят!

– А какво стана?

– Бой ма! Нъл ти викам, търпанъ, панаир голям.

– Къде това?

– На селУ, къде?

– А защо стана боят?

– Ми…, щото доди оня българинът и кът скара пУстУлета, ши стреля. Ми то там диса има ма! Той с пУстУлет! Брат ми утюва, пък жина му гу хакна с идин тухла ли, камен ли, хич ни видях. Ма му спукна главата ма! Пък тя ут нащи! Ма черна маймуна, ку я видиш ей ся, щъ плаши, ти казвам. Пък за българин са зеха. Маймуна ти викам.

– Ами вие какво правите там?

– Ми сидим ма, како! На сянка, лаф да пада, хорта да видим, ко да прайм? Ма чакай да ти сказвам нататък. Кът гу удари с тоз тухла, чи кът скочихми и ний, брат мий, ко, няма да сидя ма. Те му спукнаха главата, ама и ний бихми! Оня с пУстУлета му пусинихми учити отсякъде! Ахахаххаха. Ши бий, а? Ши бий! Ма що ристуваха жина му, ни знам. Тя три диса има, кой ши ги чува? Ма ши види тя! Уттука и на хадвоката. Вадим ино мидисинско и ши са съдим. То ся и без туй нямами работа. Пууууууу! Ши бий! Въъъъъ, брата викат. Ади, да утивам!

В това време синът ми и Павката чакат чинно отстрани.

– Майка ми, ако си направила историята за сайта, да тръгваме, а?

Какво да кажа, познава ме детето, няма лабаво 🙂

Заглавно изображение- източник internet

(Visited 447 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: септември 3, 2020