5 начина да „убиеш“ активен гражданин

ОТ: МАЯ ЦАНЕВА

1. Не му обръщай внимание! Ако си представител на институция, задействай се само в краен случай, когато и твоята кариера или работа „виси на косъм“. Ако си гражданин като всеки други – използвай социалните медии, говори с другите, прави, така че, каквото и той/тя да прави, да звучи като дело на изгубен Дон Кихот, на лелка без работа, на краен мрънльо или поне като на човек, който не знае, че за всичко си има някой, който решава вместо теб.

2. Не прави нищо! Не прави абсолютно нищо, защото така ще го насърчиш. Огромен джип ти запречва пътя на тротоара? Подмини го, помрънкай си, напсувай го, но не прави НИЩО! Ако си представител на институция, действай според точка 1. Или си мълчи. Накажи ги с мълчание – това винаги работи.

3. „Всички са маскари!“ – вярвай в това, проповядвай това. Така ще си живееш спокойно и тихо, а другите „глупаци“ – гледай им „сеира“. (Извинете за натрупването на улични изрази). Ако си от институция, гледай си работата, колкото за парите, които получаваш, но нищо повече. Всички са „маскари“, помниш ли? Ако си гражданин, да не ти пука, че улицата ти е в дупки, че децата ти могат да пострадат от шахта, че може да настъпиш а.о. Всички са „маскари“ и не си вършат работата. Ти също.


4. Ако се случи нещо лошо на обществена територия, не забравяй, че всички сме „маскари“! Това е много важно! Ти също. Непознато дете е пострадало от обща безотговорност? Всички са „маскари“. А ти колко пъти подмина зейнала шахта на твоята улица? Ако си от институция, тичай в кръг в паника! Скоро всички ще се уморят да те гледат и ще забравят.

5. Забравяй бързо! Това е най-важното! Всички забравят лошите новини, а добрите дори не помнят. Това е разковничето на успеха. Помниш ли, че точно тук падна на леда? Не? И аз не помня, то тук всички падат. Ако си от администрацията – покрий дупките с напразни думи и забрави. Никой не помни по-дълго, отколкото го засяга лично

Далеч съм от мисълта, че отговорът е в създаването и отглеждането на доносници, но злото вирее там, където добрите хора бездействат. Един умен човек беше казал, че навремето напуснал България, когато вече не можел да спазва правилата тук, въпреки че вярвал, че те имат предназначение и стоят над индивидуалното усещане на справедливост.

30 години по-късно кръстопътят е същият. Правилата създават рутина, която гарантира предвидимост и спокойствие. Рутината се руши от тези, които не вярват, че правилата пазят интересите им. Аз все повече вярвам, че правилата тук и сега убиват тези, които вярват в тук и в добрия им замисъл. И ,да, започвам да вярвам, че всички може да станем „маскари“, защото изборът е лесен.

(Visited 158 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: февруари 17, 2021