4 ЯНУАРИ = 15 СЕПТЕМВРИ!

От Траяна

Най – после дойде! Дойде бе! Как кое? Новата стара учебна година! То вълнения, то радости, сълзи и сополи…от всички родители, баби, лели, стринки и учинайки! Хич не ме занимавайте с посрещането на 2021 година!

Вий, ако знаете, че милиони народи не спаха в нощта срещу 4-ти, сакън да не го опущят, хич няма да си помислите за новогодишни тържества. Даже на децата им беше малко весело, като гледат вълненията вкъщи. Изпраха се всички анцузи, пижами, гащи. Най-после се смениха всички чаршафи и калъфки, изтупа се прахта от обувки и ботуши. Всеки беше прилежно подстриган, обръснат и ондулиран. Някои по-сръчни майки даже подпалиха преси и маши, та да прическират  децата така, че да не ги върнат от училище! В неделя заработиха и всички бръснарници и фризьорски салони, но по-предварителна заявка и затвориха по първи петли.

Още в 6:00 часа в училищния двор настана панаир на народите и преселението! Коли, коли, каруци, камиони, даже един трактор с ремарке, лимузина една, джипове, училищното бусче, мотори с кош, велосипеди, файтони, каквото си има всеки и му е под ръка.

Някои хлапета направо ги изхвърляха с бясна скорост и родителите ухилено отпрашваха с мръсна газ. Други предвидливо ги изпращаха до вратата, да не би да се върнат. Трети пък имаха нужда от помощ. Носят се цветя, саксии, торби, бохчи, чували, сакове, целофани, торбички, опаковки, малки чувалчета и хартиени кесии.

– Митко, баба, тъз питка я дай на госпожата. Чуваш ли, серсемино! Кажи й да е жива и здрава, да не се разболява, само хубави работи да й се случват! Да си хапне и госпожата от занималнята, чуваш ли бре, хаймана! Сложила съм 21 билки, чиста мас, преварена три пъти, от пръжките на прасето, малко пелин, няколко хомеопатични таблетки за кръвно и стрит аспирин. Няма да кихне, дорде е жива! Ако не помниш какво има в питката, сложила съм ти едно листче и него да дадеш, чуваш лииииии? Божкеееее, доживяхме, божкеееееееееее!

Оправи ми се и кръвно, и вертижен синдром, и сърце нещастно! Пенке, сестро, ела у нас да пием по един ликьор, и торта съм направила. Празник е днеска, празник! Идвай, че не се знае пак кога ще се видим без деца! Да му опустеят и карантините, и ваксините, и намярата! Няма да доживея от Ковид да умра, казвам ти! Тоя калпазанин ще ме довърши, ако пак ги пуснат дистанционно да лежат и да спят! Дистанционно, ама за учителите! Мене питаш ли ме? Айде, баба! Айде, Митенце, отивай, отивай…Не се обръщай! Довечера чак ще те взема, чуеш ли?! Довечераааааааа…

Баба Минка подпалва патъците с такава скорост, че и Шумахер би й завидял, а комшийката й гълта прахоляка след нея и по него се ориентира за тортата и ликьора.

-Любче, айде, майка! Чакай да ти хвърля една кана с вода! По вода да е майка, по вода и безкрайна като океана учебна година. Дай тая саксия на госпожата, другата на занималнята. Нищо не си забравила, не си ти казвам бе! За две седмици съм ти сложила дрехи. Всички учебници са в раницата, за цялата година. Не тежи, нищо ти няма! Няма да се връщаш! Да не си посмяла! Ако нещо не намериш, обади ми се, аз ще го донеса, не ти да се прибираш! Айде, майка, айде!  Майката на Любка пребърсва скудна сълза от радост, явила се издайнически в ъгълчето на окото й.

-Петьо, дядо! Айде дръж се мъжката! Виното е за госпожите, парцуцата за господина по физическо. Да не ги объркаш бе! Бялото за господина, червеното за жените. Запомни ли? А така! Не се мотай като метиляво шиле! Комшууууу! Ела да пием по едно у нас! Никой няма бе! И аз не вярвам, ама на! До колко ще пием ли? До довечера бе! Само да ми напомниш да прибера внука към 6 часа, да не го забравя! Айде, идвай! Сланинка имам, туршийка, свобода бе, брате! Ееееееех!

-Силве, пу,пу да не ти е уроки, майка! На късмет и хаирлия да е! Коремът ли те свива? Казах ти да не плюскаш снощи сланина! Баща ти ще го убия, говедото недно! Да не ми се одрискаш сега и да те върнат! Ще стискаш до довечера! Млък! Ще стискаш! Аз как стискам два месеца вече! Ако видиш голям зор, сложих ти два чифта гащи и още едни дънки. Имаш и мокри кърпи. Ще се оправиш! Айде, майка, айде! Не се присвивай баш на входа сега! Като седнеш на чина, чак тогава! Айде! Що ли не оставих брат ти да повтаря! Тюююю! Сега него да раздигам за час! То, голям праз, като е в 5 клас! Сега и той щеше да е с теб! Ма то аз кога съм имала късмет, че и сега!

-Дръпнете се бе, хора! Вардаааааа! Нося крило от прилеп! Ей тука на входната врата ще го залепя, да привлича деца в училището, да са здрави, да ходят като прилепи в училищните стаи не вкъщи!

Цялата тълпа се отдръпва със страхопочитание и се кръсти смирено. Някои палят вощеница, други цигара. Става им едно мило и божествено. Лицата им се обливат от светлина и надежда. Сърцата им пърхат в гърдите, а-ха да изскочат. Майки се прегръщат, бащи се потупват по рамото, баби вадят плетки, хвърлят очила и протези, иде им да ударят по едно хоро, ама са забравили да поискат уредбата от директора. Някои хукват към магазина за алкохол, други към църквата, трети към магазина за яйца. Нели, по стара българска традиция, требе да си удариш едно сурово яйце между гьозовете, та да не се урочаса работата!

Извива се щастлива опашка. Никой не мрънка, никой не тъгува. Очите им светят от радост и умиление де. Такава всеобща радост не е имало ни на избори, ни на 13-та заплата, ни на посрещане на нова година. А да ни е честита повторната учебна година!

(Visited 1 031 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: януари 5, 2021