Книга с пожълтели откъснати страници и телефон с пукнат дисплей. Дребни стъкълца лепнат по пръстите и бодат. Но те лесно не плачат, щом не носят в себе си лепенка и няма кой да целуне проклетата болка. Спокойно сами ще прехапят пръстчето и ще им мине. А после ще свирнат на преминаващото такси и с усмивка ще притичат през улицата. Ще разпилеят нещо и ще го съберат. Почти всичко, не всичко. Нещо трябва да бъде изгубено, за да бъде намерено от някого, от някого, на когото е нужно.
А те ще запалят цигара в таксито и ще се наслаждават на вятъра, който разбърква косите им. Ще се натъжат с тъжната история на стария таксиджия и ще ругаят наравно с него трафика, кмета и целия скапан свят.